Символи и образи

Слънце, облак, майка, дете, хляб, вода, око, ръка… Всеки човек (възрастен или дете) познава тези образи, но за нас, от възпитателна гледна точка, не е достатъчно да ги възприемаме само в техния буквален смисъл. Ние ги разглеждаме като символи. Oбектите, процесите, явленията, действията, идеите, възприети или реализирани от нас, са символи.

Къде можем да открием символи в живота? Можем да ги разгледаме на няколко нива. От една страна символът е знак, който представя в съкратен вид значението на предмет, идея, събитие. Пример за това са религиозните, астрологичните, пътните и други знаци. Важно за тях е, че са смислово ясно определени и изключват вариантност при разчитането им. Това обаче е само част от идеята за символите.

Символи откриваме и в притчите, митовете и легендите, приказките, сънищата. Символният език е език на душата. Дълбоко в себе си всеки го разбира, но прекаленото фокусиране на вниманието в ежедневието върху функционалния смисъл на предметите, е спомогнало за забравата на това богатство. Търсим и виждаме само формата, това, което използваме. Нужно е да обърнем внимание на живота, който е вложен в тази форма. Тогава светът става още по-жив и богат.

Отличително качество на символите е, че са прозрачни и смислово неизчерпаеми (в един знак или образ могат да се открият много нива – като кукла Матрьошка).

Слънце грее, птица лети, реката тече – това са ясни образи дори за най-малките деца, а ние ги разглеждаме като символи. Слънцето например е символ на висшето съзнание, на духа, на бащата, на светлината и знанието, на живота, на доброто, на щедростта и пр.

Въздухът символизира ума; водата символизира сърцето, а земята, твърдата материя, символизира душата. За да разберете отношенията между ума, сърцето и душата, трябва да разберете отношенията, които съществуват между въздуха, водата и земята.

Да вземем като пример земята. Заради земя, територии, през хилядолетията са се водили много войни. Стремежът за придобиване на земя е ясен – търси се възможност за разрастване, за придобиване на повече ресурси, влияние и т.н., но този прочит пропуска вътрешния смисъл, заложен в пръстта. Земята като символ се свързва с душата. И всички народи, воюващи за земя, всъщност са се стремели да осигурят по-добри условия на душата си да се прояви.

Природата общува с нас чрез символите и е необходимо да изучаваме нейния език, за да я разбираме и да живеем по-добре. Всички нейни образи са символи, които говорят на душата на човека, на разумното в нас. Животните (и тяхното поведение), растенията (и частите им – корени, стъбла, листа, цветове и плодове) и минералите, частите на човешкото тяло, също представляват символи, които можем да използваме във възпитанието.

Да вземем за пример ухото. То е сетивен орган, с който долавяме звуци, но за нас е повече от орган на слуха, то е символ. В него има скрито друго съдържание, което има връзка с човека и възпитанието. От една страна ухото е символ на възможността да се чуваме, т.е. да се разбираме, да възприемаме определен вид информация. От друга – то има отношение към мисълта, към ума на човека. В него се проявява принципа на мъдростта.

Окото пък се явява символ на истината. И продължаваме – устата, сърцето, ръцете, краката, детето, младият и старият, майката и бащата са символи.

Детето е символ на новото начало, на стремежа към развитие, на чистотата. Наблюдаваме, че често децата имат прояви, които не се вписват в тази идея, но това е само външната част на детето. Дълбоко в него е скрита друга същност.

Да си представим диамант, обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представя разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат.

Във всеки символ е закодирана идея и нашият стремеж е да имаме будно съзнание, за да разберем и приложим в живота си тази идея. Например всяко животно е символ на някакво качество или добродетел. Ако разбираме това, можем да преведем съдържанието и смисъла на този език и да го използваме за възпитание.

Що е „добър“? Овцата показва доброта, трева пасе. Тъй щото за добро, избирайте овцата. Всеки човек, който мяза на овцата, е добър; който не мяза на овцата, не е добър. Сега как ще определите справедливия човек? Справедливият е петел. Ако искате справедлив, петелът е справедлив.

Децата, за разлика от нас, възрастните, възприемат предимно предметно-образно. Да кажем „Бъдете добри“, без да сме им дали образ за това, е безсмислено. Тук идва предизвикателството – с кой образ да свържем „Бъдете добри“, за да го обясним на 3-годишни деца? Какъв образ е подходящ за изобразяване на милосърдието? На силата? На смелостта? Или да потърсим на какво са символи пеперудата, конят, пчелата?

Защо? Когато даваме примери на децата или измисляме приказки – колкото по-точни сме в образите, които използваме, толкова по-силно ще бъде въздействието. Ще говорим на езика на душата, а не само на личността. Ако говорим само на личността, имаме повърхностно въздействие, без достатъчно дълбочина и смисъл. Това е една от големите трудности пред съвременното училище и възпитание. Корените на всяка проява са дълбоко в психиката, в душата, а нашите обяснения през цялото време са насочени към личността.

При разглеждането на символната страна на света около нас е важно да развием способността и нагласата да отнасяме към себе си явленията и обектите, които възприемаме (т.е. да намерим връзка между тях и нашето съзнание). Например изкачването на висок планински връх свързваме с изкачване в съзнанието ни, с възможността да видим по-надалече и нашироко около и вътре в нас.

Когато едно дърво е отрупано с твърде много плодове, природата често изчиства част от тях още докато са малки и зелени, за да могат останалите да се изхранят добре, да станат едри и сладки. Освен това стопанинът подпира клоните, за да не се счупят от тежестта на плодовете. Ако подхващаме едновременно твърде много идеи, ще успеем ли сами да ги отхраним, т.е. да ги реализираме по най-добрия начин, без да пречупим нещо в себе си? Когато съм отгледал в градината си сладки плодове, мога да ги отнеса и към плодовете на своето сърце, ум и воля.

Забравил съм да полея цветята – кои свои емоции или мисли съм забравил да полея? В градината ми има плевели – допуснал съм чужди мисли и желания да пуснат корени в мен и да отнемат енергията на висшите мисли и чувства.

По този начин подхождаме към всички дейности, които извършваме. Почистването на стаята или на двора не е просто битов ангажимент или хигиенен навик, а се превръща в символ и във вътрешно-психичен акт. Домът, метлата, мръсотията, праха, чистенето се явяват символи. Почистваме натрупани емоции, ненужни очаквания, гняв, негативни мисли. Свързваме това, което правим отвън, с това което е вътре в нас.

Когато казваме, че децата всеки ден трябва да ходят сред природата, това не произтича само от грижата за физическото им здраве, а от необходимостта от пряка връзка с образите от природата, като символи с най-голям възпитателен потенциал. Чистенето на извора например е символ:

Понеже децата са материалисти, разсъждават обективно, в тях не е развит още субективният ум, затова вие ще заведете детето при някой извор и ще му кажете: „Хубав ли е този извор“? – Хубав е. „Водата му чиста ли е?“ – Чиста е. „Ти радваш ли се на този извор, като гледаш водата, как приятно, хубаво блика?“ – Радвам се. „Хубаво, тогава очисти този извор!“ Детето очиства извора от камъчета, клончета, листа и др. След това вие ще му кажете: „Виждаш ли, и твоето сърце трябва да е тъй чисто!“ Ще започнеш да разправяш на детето, че в сърцето му не трябва да има никакви камъчета, никакви листа, клончета, които гният – изобщо никакви външни тела. И то трябва да очисти своя извор – сърцето. Това е един метод за възпитание.

Цветовете също могат да се разглеждат като символи. Когато имаме знания за вътрешното съдържание на цветовете, можем да ги използваме по-активно и целенасочено.

И тъй, започнете ли да изучавате цветовете, например червения цвят, изучавайте го не само като впечатление, но и като символ, който ви се изпраща от един разумен свят, за да го разгадаете. Съществата, които изпращат Живот на Земята, изпращат червения цвят именно като символ на Живота… Червената светлина се препоръчва за малокръвни. Ако могат правилно да възприемат праната на червения цвят, те ще я препратят към клетките на своя организъм и ще се обновят.

Като символи разглеждаме и числата, буквите, геометричните фигури. Всеки от тези знаци носи различно съдържание. Например числото 9 символизира завършването на даден процес, резултата, човека, който винаги изпълнява обещанията си; буквата Е се свързва с волята, с преодоляване на трудности, с процеси на разширяване; кръгът е символ на безкрайността, на съвършенството.

Всяка буква е ключ на известен род енергия…

… буквите, с които си служат народите, представляват символи на нещата. Всеки народ си служи с такива букви и думи, които отговарят донякъде на неговото умствено и духовно развитие. По азбуката на всеки народ се съди още и за неговата култура. 

По този начин наблюдаваме и поведението на децата и то за нас е език. Дори да има негативни прояви (например дадено дете хапе или рита, или плюе…), това все още не е агресивно поведение, нито детето е лошо. Констатираме факти, които превеждаме като символи.

Задачата ни е да разширим гледната точка при тълкуването на поведението на децата. Да вземем за пример дете, което хапе или пък постоянно лапа разни неща, ближе предмети. Можем да разгледаме устата като символ. В този орган „се крие“ енергията на сърцето, чувствата. За нас това означава, че в емоционалния свят на детето има някакъв дисбаланс. Психоаналитичната гледна точка може да подскаже проблем, свързан с оралния стадий. Но можем да продължим и в друга посока. В устата се проявява принципът на любовта, т.е. наблюдаваме нужда от постоянно активиране на любовта. Тъй като акцентът е върху емоционалната сфера, е възможно да има по-слабо развити воля или ум (може детето да бъде по-пълно като телосложение и/или отпуснато като енергичност). То има нужда от още и още емоция (магнетизъм/вода/любов), иска постоянно да получава и съответно прави опити да манипулира на тази основа. „Слагам в устата си всичко“, може да се преведе като „Имам нужда да бъда обичан повече“. Напълно възможно е обаче просто да му растат зъби или да има домашен любимец, когото имитира… 😊 Важно е да познаваме в детайли детето и ситуацията, за да не губим връзка с реалността.

И така – защо използваме символи? Това е комплексен и много по-богат поглед, който (заради принципа на съответствията) можем да свържем с действия, качества, храни, сили, със закони и принципи, а от тук и да имаме много повече допирни точки с децата. През символите ги опознаваме по-добре, изграждаме мостове към тях и вътрешния им свят, разширяваме възможностите си за взаимодействие. В подобен подход има идея за развитие, за еволюция в човека. Разглеждаме детето в няколко плоскости и нива, и всяко поведение е в контекста на това, че душата му притежава достатъчно доброта, дарби и способности. Конкретното поведение е само една малка част, а човекът е по-голямото, цялото. Фокусираме се не върху проблема (фрагмента), а върху цялото, т.е. разграничаваме детето от поведението му.

Символният език е общодостъпен, може да се използва навсякъде, във всяка ситуация и педагогическа система. Символите са врата към огромното пространство вътре в нас и съдържат цялостно разбиране и знание. Те са живи в съзнанието на човека, ако той ги е наситил чрез работа със сетивата си, чрез лични преживявания и размишления, чрез много опити с положителни и отрицателни резултати, чрез опознаване на дълбините на своя вътрешен океан. Символите са езикът на природата и на душата ни. Когато детето расте в среда, в която те са реалност, езикът им става естествен и разбираем за него и то ще може да го използва и като зрял индивид. Затова, дори да не сме запознати с всички измерения или значения на даден символ, пак можем да работим с идеята и да я разгръщаме стъпка по стъпка в името на децата и на бъдещата култура на любовта.

Вашият коментар