Слънчевата идея, за и с която работим, ни вдъхновява да обновяваме подхода си към всички дейности в ежедневието. Това естествено се отразява и в празниците, които организираме. Наред с отбелязването на традиционните празници, които много уважаваме, ние добавяме и други, специални за нас. Можем да дадем като пример седмицата на благодарността, за която писахме миналата година. Сега Ви предлагаме идея за Празник на щедростта.
„За да бъде щедър, преди всичко човек трябва да бъде вътрешно богат, да не се страхува от никакви лишения и ограничения.„
Може би не е случайно, че импулсът ни да направим празник на щедростта вече два пъти се активизира с наближаването на коледните празници. Всяко дете (вкл. и порасналите) свързва Коледа с идеята за подаръци – първо по-често за себе си, а с порастването – повече за другите.
За първи път реализирахме такъв празник през декември 2019 г. Водеща за нас тогава беше идеята, че щедростта е свързана с любовта и с грижата за ближния. Символичната връзка на щедростта с белия цвят също беше в синхрон със зимата и снега навън. Наред със зимните и коледни песнички, танцовите и театрални изпълнения на децата, бяхме насочили вниманието си към споделянето на играчки и книжки с други деца, към даването на тези, които нямат. Имахме две благотворителни инициативи, които реализирахме съвместно с родителите.
Сега, две години по-късно, потърсихме още образи, символизиращи щедростта, и открихме интересни неща ?:
дълги уши (магаре, заек); широки ръкави; бели дробове; голяма уста; извор; големи букви; взаимопомощ; широки движения (посяването на нивата); житото.
Така имахме избор на кои образи-символи да намерим място в работата си този път. Празникът ни, който беше на 17-ти декември 2021 г., петък, включваше различни дейности през деня и своеобразно тържество. Тук ще споделим основните идеи, които успяхме да реализираме.
Направихме занимание с големи букви и цветове, като за всяко дете използвахме неговата буква. Преминахме от белия цвят към изобилието от цветове и символично свързахме това, което правим с развитието на индивидуалните качества и с щедростта. Подробно описание на всички етапи от това своеобразно упражнение можете да прочетете тук.
Заедно с децата замесихме и изпекохме гевречета, които по-късно добавихме към подаръците, а част от тях споделихме и със съседите. Така включихме символично образа на житото, свързан с щедростта. Под звуците на песничката „Сладко медено“ и с енергията на детските ръчички и сърца се получиха най-вкусните гевречета ?
В следобедните часове, докато чакахме уреченият час за тържеството, си направихме и подвижна игра „Изворче“ (описанието на играта можете да видите тук).
Тържеството беше само за децата. То традиционно започна с музика – няколко зимни и коледни песнички. След тях имаше танц със звънчета по двойки (партньорските игри са много подходящи за деня – петък). Танцът беше подготвен от Яна по музиката на “Jingle bells” с идеята да бъде изпълняван от децата подражателно – така за тях той беше изненада и всички много се забавляваха.
После изпяхме песента „Небето се отваря“ (из диска „Малкият извор“). Следващата песен („Зимно влакче“) се превърна в подвижна игра – децата се разделиха на шест влакчета (според числото на деня). Влакчетата пееха и се движеха, като следваха темпото, зададено от учителя, който свири.
Влакчетата пристигнаха и се настаниха удобно за една по-спокойна част. Изпяхме песента „Слушам“ със следните движения: когато пеем сричката „слу-“, погалваме ушите си, а когато пеем „-шам“, поставяме ръка на челото. В случая песента беше въведение към приказката „Железните джуджета и щедростта“. Тази приказка се появи специално за празника на щедростта. В нея се разказва за това как железните джуджета се научиха да правят подаръци и се сдобиха с големи уши. Всъщност, ще Ви издам една малка тайна – в началото те нямаха никакви уши… Цялата приказка можете да прочетете тук.
Продължихме с песента „Давай, давай“. Два дни по-рано всяко дете беше подготвило символичен подарък за някой друг – орехче и късметче (избрано от детето и записано от учител), обвити в цветна хартия.
Сега дойде моментът да дадат своите подаръци. Децата се подредиха в кръг. Всяко дете държи с лявата ръка подаръчето, а с дясната погалва дясното си ухо. След това подава с дясната ръка подаръка си на детето, което е вдясно от него, а то поема с лявата ръка подаръка си и благодари. В този етап се налагаше да изчакат своя ред, да бъдат търпеливи. Когато всеки даде и получи подарък, децата имаха задача – да държат здраво и да не изпускат подаръка, който са получили до края на тържеството, независимо какво правят. Така, заедно с шедростта, с това малко упражнение работим и за развиване на търпение и концентрация.
Веднага след размяната на подаръци децата излязоха от стаята и се настаниха да се почерпят с малки здравословни лакомства, осигурени от учители и родители (няма как на празник на щедростта да няма и похапване ?), като продължиха да пазят получения подарък. През това време голямата стая беше подготвена за последния етап от тържеството – Изпит за помощник на дядо Коледа и джуджетата.
Всяко дете трябваше да премине през специален лабиринт – трасе с препятствия, съобразено с възрастта им. Щом успеят да преодолеят всички препятствия, стискайки в ръка подаръчетата си, децата получаваха червена шапка – символ на това, че вече могат да бъдат помощници на дядо Коледа и джуджетата и да правят добрини по света. Имаше и деца, които искаха да минат по няколко пъти, да им бъде усложнено нивото – вероятно те ще се стараят още повече в добрите дела ?.
Сега искаме да споделим нещо уникално, което много ни впечатли. Повечето от децата държаха подаръчетата си до самия край на вечерта, без напомняне от наша страна, въпреки многото различни дейности и вълнения (почерпка, игра с препятствия, дори докато се обличаха за тръгване). А тъй като бяхме им казали, че могат и чак на Коледа да отворят късмета си и да разберат какъв е, някои наистина са си го пазили и у дома до уреченото време.
Тържеството завърши с получаване на торбичка с подаръци, подготвена от учителите. В края всички – малки и големи, бяхме усмихнати, заредени, удовлетворени от преживяването на празника.
Тук можем да добавим и някои допълнителни идеи по темата, които можете да използвате.
Игра „Шиник“: шиник (ако има) или друг широк съд без капак се пълни с житни или царевични зрънца и децата символично засяват полето. Вземат с ръчичка и с широко движение хвърлят в залата зрънца. След това може да ги събират на купчинки и за всяко зрънце, което са „посели“, да измислят какво добро могат да направят; или колкото повече зрънца-добрини посеят, толкова повече подаръци ще получат.
Рисуване, апликация: Могат да нарисуват усмихнато лице. Колкото по-голяма е усмивката (устата), толкова повече подаръци може да направи детето. Допълнително частите на лицето може да бъдат апликирани с природни материали (ако има налични).
Приказка-игра за Дракона, който бил най-умен във вселената: Понякога клетките му се разпръсквали из целия космос и изглеждало, че той е изчезнал. След това се събирали и отново се появявал Драконът. Можел да лекува, да спасява, да съветва, да помага, да дава. Играта има различни варианти, които можете да видите тук.
Надяваме се споделянето на опита ни за работа по качеството щедрост и на погледа ни към възпитанието по принцип да е било интересно и полезно за Вас. Всички материали, които качваме в сайта, са насочени най-вече към практическата приложимост на системата и вярваме, че ще откриете нещо малко, което да включите в своето ежедневие. Големите неща започват винаги с една малка стъпка.
Благодарим на тези от Вас, които успяха да стигнат до края на тази статия! Пожелаваме Ви вдъхновение и успех!