Методи и упражнения

Упражнения

Човекът е многоизмерно същество. Той притежава духовна и телесна същност, емоционална, мисловна и поведенческа сфера, затова и всяко възпитателно въздействие (упражнение и взаимодействие) за нас е многостранно. Докато работим върху едно качество, в процеса винаги се докосват и развиват и други, свързани с него. Например, ако правим упражнение с пръсти с цел концентрация на ума, едновременно с това развиваме фината моторика, търпението, балансираме емоциите и пр. Затова говорим, че упражненията имат холистичен характер, т.е. въздействат цялостно върху човешкото същество.

Упражненията са клетките в тялото на възпитателната система. Към тях можем да добавим и отделни завършени форми като игри, притчи, митове и легенди, приказки, песни.  Слънчевото възпитание разполага с океан от такива упражнения. Във всяко от тях е скрито зрънце, от което може да израсте голямо дърво и да даде своите сладки плодове – развитие на таланти, качества и способности.

Ще назовем няколко основни групи упражнения:

  • музикални;
  • двигателни;
  • упражнения за пръсти;
  • дихателни;
  • със светлина и цветове, с вода, със земя и минерали;
  • с растения и животни;
  • с числа, с геометрични фигури, с букви;
  • за различните видове съзнания;
  • за трансформиране на състояния;
  • свързани с храненето;
  • словесни утвърждения;
  • за през деня и за през нощта;
  • за учители и родители (за самопознание и самовъзпитание) и за деца;

Хубавото на тези упражнения е, че от практикуването им може да произтече само добро. Познаването им дава разнообразни възможности за възпитателно въздействие и е полезно за всеки учител и родител.

Методи

По-високото ниво на въздействие и на обобщеност (или образно казано органите на възпитанието) са методите. Те създават вътрешна организация в този океан от упражнения и свързват различните елементи в единно цяло.

Често се задава въпросът: „Не може ли без методи и принципи, без философия? Ще ни покажете упражненията и ние ще си ги правим.” Разбира се, че може. И те ще действат, това е изпитано и сигурно, но възпитателното и здравословното им (в широк смисъл) въздействие ще е по-слабо и по-кратко. С течение на времето ще намалява и силата им, и вашето желание и убеденост да ги прилагате.

Методите представляват определени начини за работа и за постигане на конкретни цели. Тяхното предназначение в системата на слънчевото възпитание е да създадат подходящи външни и вътрешни условия, за да се проявят добродетелите и дарбите, заложени в душата на детето.

Понякога един и същи метод може да бъде използван, за да се постигнат различни възпитателни и обучителни цели, както е възможно и да се използват различни методи в името на една цел (както числото 10 може да бъде резултат от  сбора на 1 и 9 или на 2 и 8, 3 и 7 и т.н. – т.е. един резултат може да бъде постигнат по различни пътища).

Важно правило е, че за всяко дете и всеки момент има специфичен метод и упражнение. Няма правилни и грешни методи (принципно), а само повече или по-малко съобразени с конкретното дете, момент и ситуация, съответно повече или по-малко успешни за дадения случай.

Основните методи, с които работим, са:

  1. Методи на Светлината – насочени към ума и мислите на човека. С тях въздействаме на  качествата на ума – концентрация, наблюдателност, памет, съобразителност и т.н. Използваме ги за работа в полето на знанието, светлината, науката, информацията.
  2. Методи на Топлината – имат за цел да въздействат върху емоционалния свят на човека, върху сърцето. Тук е мястото на любовта, изкуствата, водата и всички дейности, развиващи качествата на сърцето – милосърдие, доброта, щедрост, приятелство и позитивно общуване и пр.
  3. Методи на Силата – свързани с тялото на човека. Развиваме качествата на волята (самообладание, постоянство, твърдост и т.н.) чрез трудова дейност, физически упражнения, работа със земя, минерали, спорт, храна и др. Теми като истината, свободата, здравето, са в сферата на тези методи.

В повечето случаи към една и съща ситуация може да се подходи по различен начин – през една от трите групи методи.

Да си представим, че две деца са се скарали. Ако учителят им изпее песен, даде им да нарисуват скарването си, прегърне ги или се шегува с тях – това са методи на топлината. Ако им предложи да разсъждават за смисъла на случката, обяснява им, че като се карат, губят много енергия; предложи им да чертаят триъгълници или прави линии, или да направят специални упражнения с пръсти, тогава използва методи на светлината. Ако им даде да чупят орехи, да преместят заедно нещо тежко, да положат съвместен труд (да изкопаят дупка за дърво), тогава работи с методи на силата.

Разбира се, това са само общи насоки. Всеки случай е индивидуален и се вземат предвид много съпътстващи фактори, преди да изберем кои методи да приложим.

Както всяко растение има нужда от определени условия, за да се развива най-добре, така и приложението на слънчевите методи за възпитание ще бъде по-успешно, ако са налице някои условия. Те биха дали възможност методите, които използваме, да бъдат по-ефективни, а ние да сме по-полезни за децата и за себе си. Ето най-важните от тези условия:

  • Любовта –тя е и принцип, и метод, среда, условие, сила, стремеж. Спокойно можем да я назовем мета-условие. Имаме ли любов, тя може да осмисли всичко и дори да компенсира някои допуснати грешки. Нямаме ли любов, и най-добрите методи и упражнения да използваме, ще бъде напразно.
  • Природата – да се учим и ръководим от природата и да работим, както тя работи. Това означава всички методи и упражнения, които прилагаме, да са в съзвучие с природните закони и методи. Природата не е разточителна и обича да постига резултат с най-малък разход на енергия. По същия начин е добре и ние да се стремим да постигаме целите си, като използваме повече време и по-малко енергия.
  • Част и Цяло – възпитателят да носи в себе си идеята за цялото. Ние всички заедно и всеки от нас поотделно сме част от нещо по-голямо – семейство, народ, човечество, живи същества, природа, Земя, космос… Поддържането в съзнанието на учителя на мисълта за благото на всички има възпитателно въздействие и помага в избора на най-подходящ метод в дадена ситуация.
  • Разумност – правилно използване на условията (външни и вътрешни). Познаване и използване на езика на символите, способност за аналогии между явления в природата и вътрешния живот на човека. Разбиране на взаимовръзките между различните качества на ума, сърцето и волята, както и между поведение, мотив и ситуация/среда.
  • Свободата – Свобода има тогава, когато можем да проявим най-висшето в нас. Човек по своята същност е съвършен – добър, светъл, умен, здрав, силен, красив… Всяка дума, мисъл, чувство, действие, идея, която пречи на проявата на изначалното му съвършенство, дори да е дошла от самия него, е вече ограничаване на свободата му. Свободата е важна за детското развитие, като разбирането ни е за свободно проявление на детската природа и на доброто в децата. От една страна това означава те да имат възможност свободно да развиват талантите си. От друга – възпитанието да е в съзвучие с естествените закони за развитие на детския организъм. Свободата е в пряка връзка с разумността и с идеята за цялото, т.е. детето не следва да бъде оставено свободно в прояви, които са неразумни, нарушават свободата на другите и/или са несъобразени с доброто за всички.

Можем да дадем още някои общи препоръки за използването на методите. Да имаме:

  • Идеал – това дава посока на съзнанието и говори за ценностна система. Колкото по-висок е идеала, който сме си поставили, толкова по-дълго и ясно ще звучи във възпитателните ни подходи.
  • Личен опит – да сме опитали методите и упражненията върху себе си, преди да ги използваме в работата с децата.
  • Умения – за вътрешно и външно наблюдение (както и за самопознание и самонаблюдение).
  • Знания – за човека (за същността му по принцип и качествата на конкретния човек), за научните достижения в различни области, за изкуствата, за традиционни и иновативни педагогически похвати (да притежаваме активен ресурс от упражнения, техники, методи).
  • Воля – да постоянстваме в личното си развитие и в работата с децата, да не се отказваме при неуспехи.
  • Вяра, Радост, Творчество и откривателски дух – за да постигнем най-доброто, на което сме способни.

Какъвто и метод или упражнение да решим да използваме, важното е да държим в съзнанието си положителна идея за децата, за метода, за нас и за родителите, и да имаме стремеж да направим нещо по-добро за всички. При тези условия ще отгледаме най-сладки плодове.

Вашият коментар