Изходно положение – ръцете пред гърдите с длани към тялото.
Ръцете се изнасят настрани бавно, като се поема дълбоко въздух; после се издигат нагоре и пръстите им се докосват над главата, а въздухът се задържа. Следва бавно издишване с бавно спускане на ръцете надолу край тялото.
Тъй като при дишането е важно да държим някаква положителна мисъл в съзнанието си, това упражнение може да бъде съчетано с различни думи, според момента и целта, с която го правим.
Например може да мислим върху здравето – да си кажем, че вдишваме здраве, което изпълва цялото ни тяло (при задържането на въздуха) и пожелаваме здраве и на всички около нас (при издишване).
Може да изберем също радостта и благодарността. Тогава при етапите на дишането можем да използваме следните думи (идеята за тях е на Яна Васева):
„Вдишвам радост
(задържам) – и описвам дъга; тя носи чудеса;
(издишвам) – и на природата благодаря.“
Упражнението може да се повтори няколко пъти, така че да бъде разбрано от децата, и в различни варианти: с шумно вдишване и издишване, с дишане без говорене и после обединяване на елементите, с или без да се маркират с глас от учителя моментите на вдишване, задържане и издишване.
Изборът на мисъл, с която да изпълнявате това упражнение, зависи от Вас – важно е само тя да бъде положителна и интензивна.