Годината вървеше към своя край и ние в „Сладко медено“ търсехме своя нов празник. С наближаването на Рождество Христово най-подходящо ни се стори да направим празник на Доброто. Както обикновено, потърсихме символи, свързани с Доброто, и различни идеи за дейности.
Открихме доста различни символи: овцата, краката, юг, зъбите, белия цвят, буквата Д, хляба, основата на живота. Скоро след това вече бяхме наясно, че нашият празник ще трае цяла седмица.
И така, последната седмица преди Коледа 2022 г. се превърна в седмица на Доброто.
В понеделник започнахме с първия мотив от песента „Пътят на Доброто“ – „До, до, до, Доброто започва с До.“ Това се превърна в лайтмотив на седмицата.
Пяхме и гамата с движения, защото Доброто, ако си стои само на едно място, дали е добро? То трябва да ходи, да се движи, да стигне до всеки, който има нужда.
Построихме с подръчни материали къща на доброто. Постелихме, за да му е меко в къщата, да видим дали ще му хареса 😊 Децата решиха да има две врати – тайна и явна. Влиза през явната врата, а когато отива да прави добро, минава през тайната врата, за да него види никой.
Направихме и буквата Д като къща на Доброто. Всяко дете я създаде според собствените си представи.
Песента за добродетелите получи свои движения, с които я изпълнявахме през цялата седмица. Песничката е по популярната мелодия на „Сутрин рано“: Можете да видите повече за нея и движенията тук.
Всеки ден правихме и 9-те упражнения за развитие на добродетелите (упражненията за малките юнаци), като най-често ги изпълнявахме с музика.
Ядохме плодчета – ябълки. Силата на ябълката и на всяко растение идва от семката. Ако няма семка, няма да има и рaстение. А откъде идва силата на Доброто? Имаше много отговори – от сърцето, от слънцето, от корените, от храната, от витамините, – и всички бяха верни – от Любовта!
Направихме малка игра. Всички деца са прави, в кръг. Учителят докосва крачетата на всяко и казва думичка. Когато думата започва с Д, детето се задвижва – отива към другата стая, където ще рисува. Ако в началото на думата е друг звук, остава на място.
След като всички успяха да се съберат отново заедно, оцветяваха групово две сърца (може би бяха две, защото е понеделник 😊) – едното оцветиха с крачета, а другото с пръсти.
Вторникът започна отново с песни и упражнения. А след това се подредихме около нашето дърво. Имаше малка приказка – за дървото и доброто (можете да я прочетете тук). Разбрахме, че Доброто трябва да има здрави и дълбоки корени. Всеки получи шаблон на дърво и трябваше да нарисува неговите корени – корените на дървото на Доброто. После нарисувахме и неговите плодове. Попитахме децата кои са плодовете на дървото на Доброто. След първоначалното изброяване на плодчета, последваха и други отговори – целувките, прегръдките, радостта, ума…
Имахме подвижна игра за Доброто, която също играхме почти всеки ден, защото децата много я харесаха.
Следобед трябваше да освободим овцата – шаблон, който да развържат, и след това да я покрием с вълна. Тази дейност много добре се съчетава с приказка за Христос, който се родил сред овцете.
В сряда освен традиционните вече песни и движения направихме още една игра със стрелки, сочещи нагоре – пътят на доброто. Някои деца питаха дали може да помагат на другите в търсенето. Имаше и особени случаи – например едно дете намери най-много стрелки, но не успя да намери своята. В края на играта закачихме нашите стрелки по дървото, за да ни напомнят за пътя на Доброто, защото Доброто винаги е „горе“.
Месихме коледни меденки, от които да занесем и у дома, а следобед имахме малък рецитал „Какво рече Доброто“. Преди рецитала децата решиха, че след като има тържество, значи някой има рожден ден? – Кой има рожден ден? – попитахме. – Христос – казват и след малко се сещат – и Доброто! Така че пяхме: „Честит Рожден ден, Добро!“
С кратки стихчета и много песни, Доброто рече на децата и големите да имат сила и здраве, приятели, твърдост и издръжливост, снежнобяла чистота, благодарност, щедрост, ангелска закрила, любов, светлина, мир… С две думи – да ни е „сладко медено“ 😊
Вечерта завърши с любимото ни семейно пеене – този път на коледни и рождественски песни, също така любимо похапване на всякакви вкусни неща, приготвени от чудните ни родители и още малко духовна храна – изложба с картини на децата.
В четвъртък отново месихме курабийки, този път за съседите на „Сладко медено“. Имаше и тайна мисия – до края на деня всеки да направи по едно добро, на дете в Кошера, без другите да разберат и без да го съобщава.
В края на седмицата всички малки пчелички-джуджета обиколиха на групи входа, за да занесат почерпка на съседите. А докато си играеха свободно, сами си задаваха въпроси и си отговаряха – След колко дни е Бъдни вечер? Какво празнуваме? Кой се е родил? (Христос) Къде се е родил? (На небето) И дете запя „Небето се отваря“.
Надяваме се идеята за Доброто да осветява пътя на все повече малки и големи!