Неусетно отново наближи Коледа, а знаете, че при нас в „Сладко медено“ е традиция празниците да са малко по-различни (можете да видите още слънчеви празници тук). Да, всички обичаме рождественските приказки, радваме се на коледните песнички и на подаръци, разбира се. Но ни се искаше да има още нещо. И тогава се роди идеята за Празник на търпението.
Отначало имаше малко колебания – не звучеше много коледно и празнично, но после осъзнахме, че точно това ни е нужно. „При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основата на нещата.“
Потърсихме символи и образи, свързани с търпението, и открихме доста: паяка, червея, вола, растенията, житното зърно, ореха, утаяването на водата, скъпоценните камъни, англичаните, чашата на търпението, кръста, котвата на кораба. Някои от тях се превърнаха в приказки, други – в игри, упражнения, занимания, изненади. Опитахме да включим и някои специфични методи за развиване на търпение като работата, красивото писане, преодоляването на трудности и пречки.
Търпението иска време и затова му дадохме цяла седмица – последната преди Коледа. Програмата беше много богата, тук ще опитаме да споделим част от нея.
Всеки ден отделихме време за приказки за търпението (оказа се интересна творческа задача за учителите), за занимания с английски език, за упражнение за развитие на съзнанието и за дихателни упражнения със задържане на въздуха (при децата се получава лесно под формата на игра, както например в упражнението „Драконче“).
„Дишането е най-добрият начин за развиване на търпение. Колкото по-дълго време човек може да задържа дишането си, толкова по-голямо е търпението му.“
Има най-различни методи за развиване на търпението. Един от най-сигурните е работата 😊 Е, разумната работа, но определено в тази седмица всички – големи и малки, поработихме добре.
Освен вече споменатите ежедневни упражнения, имахме и едно с букви. Идеята му по принцип е за красиво писане (Упражнение за търпение), но при нас децата са малки, затова променихме задачата. Всеки имаше подготвен контур на своята буква, която да изпише с пръстче, после и с цветни моливи. В част от случаите имахме не линии, а изрисувани букви, което обаче изискваше не по-малко търпение, а и отключи въображението.
През тази седмица учихме и играхме едно ново за децата упражнение с музика – „Квадрат“ от Паневритмията. То не е лесно за изпълнение в тази възраст, но фигурата квадрат е позната на децата, така че се старахме да видим как я описваме с движението на крачетата и да запомним на коя страна да се завъртим 😊
Имаше едно допълнително учителско упражнение, вдъхновено от тази мисъл: „Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете“. Символично добавихме в торбичките с подаръците по един специален орех – предварително отворен, напълнен с житни зрънца и затворен отново (задача за търпение за този, който ги приготви). А ядките изядохме заедно.
Направихме още едно упражнение – „Разговор с камъче“. Какво разказаха камъчетата на децата, се вижда от техните картинки:
Много рисунки ще видите в този разказ – децата оцветяваха цвете, рисуваха и оцветяваха след някои от приказките (красивото оцветяване също изисква много търпение и старание), даже и родителите включихме в една задача, но за нея – след малко.
„Растението е символ на търпението в разумния свят. Без търпение животът прилича на дърво без корени.“
Игрите са особено важни във възрастта до седем години, затова включихме и игри за търпение – „Кой ще върви най-бавно“ (навън), „Камък“, „Игра – кръст“. Играта „Камък“ направихме с по-големите – беше забавна и истинско предизвикателство за тях. Както можете да се досетите, всеки кръг свършваше много бързо, затова пък имаха желание за много повторения 😊“Игра – кръст“ пък беше много по-динамична и със смени на ролите.
Ние всеки ден четем или разказваме приказки, но в тази седмица всички те бяха свързани с търпението: „Калните реки и океанът“, „Само един празник“, „Урок за воловете„, „Майстор Паячко„, „Момчето и дръвчето„, „Даровете на буковото дърво“, „Малкото поточе“, „Бързина или търпение„. Имаше и приказка с продължение за раждането на Исус (всъщност и той е символ на търпението).
В един от дните сами си приготвихме обяда – много вкусна картофена супичка. Изпекохме и вкусни коледни бисквитки, част от които подарихме с пожелание за весели и сладки празници.
Може би вече се питате къде остана музиката. Както обикновено – всяка сутрин и по всяко друго време седмицата беше огласена от коледни и зимни песни, към които често добавяхме Песен за камъчето. Подходящи песни също са “Събота” от цикъла “Седем дни” и „Песен за гласните“ (Е).
Предпоследната вечер имахме тържество. Децата представиха песни, стихотворения и танц. Родителите също бяха активни участници – семейното пеене е вече традиция. Слушахме и една корейска приказка за това колко търпение и постоянство е нужно, за да можеш на тъмно да пишеш красиви букви или пък еднакви красиви оризови хлебчета. Говорихме си за търпението на житното зрънце, след което родители и деца имаха мъничка задача – да оцветят буквата Ж и да запълнят житния клас със зрънца.
След толкова работа, имаше прекрасна изложба за разглеждане, богата почерпка за изяждане 😊 и много подаръци.
Ако сте имали търпение, сте стигнали до края на нашия разказ. Търпението не се ражда с човека, трябва да се придобие. То ни помага да имаме вяра, да устояваме, да не се обезсърчаваме; създава условия да изградим характера си, да мислим добре, да бъдем шедри, да бъдем свободни и да проявяваме любовта. И търпението си има граници – има случаи в живота, когато дори и да сме търпеливи, не трябва да прилагаме търпението си. Ако сме разумни и искрени в себе си, ще можем да разберем кога какво е нужно.
Пожелаваме търпение и на вас, и на нас:
„Ние харчим енергия, а пестим време, защото нямаме търпение; искаме в малко време много работа да свършим. А е по-добре да пестим енергия, като харчим време.“