Музикално упражнение с движения – гама До мажор

Музиката внася в душата на човека разширение, в духа – сила и мощ, в сърцето – мекота и топлина, а в ума светлина и свобода.

Музиката е един от основните методи, с които работи слънчевата педагогика. Заниманията ни с музика са много разнообразни и включват и някои специални музикални упражнения. Сега ще Ви запознаем с едно от тях – изпълнение на гамата (До мажор). Вариантите на това упражнение са много и разнообразни. Тук ще споделим най-често използваните от нас.

Най-често изпълняваме гамата с движения:

Започваме клекнали, ръцете са отпуснати встрани до тялото, като върховете на пръстите докосват земята. В цялото упражнение движенията на ръцете и краката се изпълняват едновременно и заедно с изпяването на съответния тон.

До – Изправяне; ръцете се вдигат до височината на гърдите, плътно встрани до тялото, свити в лактите, с длани надолу.

Ре – Стъпка с десния крак напред; ръцете се изнасят успоредно напред, с длани надолу.

Ми – Стъпка с левия крак напред; ръцете се отварят настрани, на височината на гърдите с длани напред.

Фа – Стъпка с десния крак напред; ръцете се събират пред гърдите с допрени средни пръсти и с длани към тялото.

Сол – Стъпка с левия крак напред; ръцете се повдигат нагоре до нивото на лицето и леко се отварят като венец.

Ла – Стъпка с десния крак напред; ръцете се издигат напред и нагоре над височината на главата, с допрени средни пръсти и длани надолу.

Си – Стъпка с левия крак напред (прибиране на левия крак до десния); горната част на ръцете леко се разтваря като цвете.

До – Ръцете се спускат надолу, докосват върха на главата и продължават движението надолу покрай тялото. В случай че упражнението ще се повтаря, едновременно с движението на ръцете се прикляква до изходно положение*.

Движенията са лесни за изпълнение и децата бързо ги запомнят. Когато сме вътре и няма достатъчно пространство, оставаме на място и правим само движенията на ръцете (без стъпки напред или назад).

Обикновено изпяваме упражнението три пъти, като всеки път е с различни думи. Първия път пеем с имената на тоновете, а за втория и третия имаме разнообразни варианти, например:

  • С цветове – червено, оранжево, жълто, зелено, светлосиньо, тъмносиньо, виолетово, бяло.
  • С глаголи – обичам и тичам, чета и усещам, рисувам и вярвам, че мога да пея.
  • С етапите на развитие на растенията: Семка посадих / почна да расте / коренче си пусна / лист раззелени / цвят красив разцъфна / плод се появи / всичко тук узря / пак ще посадя.

Една от идеите на упражнението е, че всеки тон има форма, съдържание и смисъл. Тонът До има отношение към жизнените енергии в природата. Когато човек слуша или изпява този тон, той се свързва с тях. Тонът Ре има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша или пее този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание. Тонът Ми има отношение към човешката мисъл. Когато човек слуша или пее този тон, се свързва с разумното начало в природата и започва да мисли правилно. Тонът Фа пробужда в човека разбирането за разумното използване на материалните условия. Тонът Сол посява възвишени стремежи, тонът Ла дава широта на съзнанието и простор за човешката мисъл, а тонът Си има отношение към висшите човешки чувства.

Същевременно всеки от тоновете е свързан с планета (небесно тяло) и кръг от добродетели, което прави въздействието на упражнението още по-комплексно.

Подходящо е за изпълнение и в детската градина, и в училище, като следва да се подберат съответни за възрастта и конкретните цели варианти.


* Упражнението е дадено от Учителя Петър Дънов и в оригинал се изпълнява три пъти, като движенията на ръцете са едни и същи. При второто изпяване стъпките са назад, а при третото – отново напред. В края на упражнението ръцете се спускат надолу по същия начин, като тялото остава изправено.