В една далечна страна преди много години започнали да се раждат необикновени деца, различни от дотогавашните. Какво било различното ли? Щом огладнеели, на гърбовете им се появявали крила и те отлитали.
Хората много се зачудили. Какво да правят с тези нови деца? Дотогава всичко в царството им било спокойно. От незапомнени времена нямало войни, всички живеели в мир и разбирателство. Рядко някой боледувал. С всички трудности се справяли заедно.
Но никога досега не били чували за такива деца. Допитали се до учените, до мъдреците, после до звездобройците и до вълшебниците. Никой не можел да отговори защо са се появили, откъде и как се случва това с крилата… Нито пък какво да ги правят. Дали е болест или пък магия, трябва ли да ги лекуват, или да ги оставят такива, каквито са си?
В началото тези бебета изглеждали като всички останали бебета. Но щом навършели три месеца и хоп – при някои се появявали крилата. И колкото по-гладни били бебетата, толкова по-големи и силни ставали крилата им и ги отнасяли някъде, където да се нахранят.
Понякога се случвало няколко летящи бебета да се озоват на едно и също място. Тогава наставала голяма олелия и голяма веселба.
Сигурно било, че крилата водят децата. Те винаги знаели къде да ги заведат, от каква храна имат нужда и никога не ги оставяли гладни.
Щом бебетата се нахранели, крилата отново изчезвали, а децата оставали в новото семейство. Хората се грижели за летящите деца като за свои. Играели с тях, гушкали ги, къпели ги, извеждали ги на разходка, купували им подаръци, приспивали ги и правели всичко, което било необходимо.
Докато бебетата не огладнеели и крилата не се появели отново. Тогава мъниците отлитали и се озовавали в някой нов дом и ново семейство. Започнали да ги наричат деца на света.
Те ставали все повече и повече. Един ден и царското семейство било сполетяно от същата участ – рано сутринта наследникът на царската корона отлетял също като другите летящи бебета. Царят и царицата се притеснили много. Започнали да търсят принца, но не могли да го открият. Още на другия ден и през следващите дни в двореца започнали да пристигат различни летящи бебета. Те оставали за няколко дни, после отлитали.
След време царицата забелязала, че през двореца били преминали всички родени в царството летящи бебета. Царят се зачудил какво да прави. Мислил, мислил и издал заповед. Всички летящи бебета били обявени за царски наследници. Поданиците в царството били длъжни да приемат и да се грижат за всяко дете, което кацне в техния дом. Вече нито едно семейство не знаело кое точно е тяхното бебе. Бебетата били приемани като свои, по-големите деца ги смятали за братчета и сестричета. От този ден нататък, където и да отидели, те навсякъде имали майка и татко, баби и дядовци. И всички станали едно много, ама мноооого голямо семейство.
Ако чуете крила край вас, да знаете, че може да са някои от летящите бебета. Моля, порадвайте им се, докато са при вас. Грижете се за тях, обичайте ги и ги пуснете след това да продължат свободно полета си.
Още много увлекателни приказки можете да намерите в книгите „Приказки от Слънчевия лъч“ и „Приказките на бялото кокиче“.