В края на учебната година отново изпращаме бъдещите първокласници. В началото дойдоха при нас като малки зрънца, а сега са готови да продължат напред. Пътищата на човека и на житото си приличат.
Може би си спомняте, че през есента бяхме на гости в „Близката ферма“ и едно от нещата, които правихме там, беше да посеем житни зрънца. Посяхме ги, поляхме ги, попяхме им и си ги отнесохме в двора. Житните стръкчета скоро се подадоха от пръстта и успяха да презимуват, макар че бяха в саксийки, а не в земята.
През пролетта започнаха да растат, а после… Вече мислехме, че в саксия няма да успеят да дадат плод, когато видяхме как се образуваха класовете и как нарастват буквално всеки ден. После узряха и дойде време да съберем реколтата.
Заедно събрахме класовете, а след това децата заедно с Алекс имаха житно занимание. Разгледаха ги, пипаха различните части, сравняваха и споделяха какво откриват. После се опитаха да отделят зрънцата от класа.
Наблюдаваха твърдост, големина, люспите, с които са обвити. Споделяха какво се прави от жито. Научиха повече за различните видове брашно и хляб. Броиха зрънцата, които всеки извади от своя клас.
Алекс им разказа за пътя на житните класове. После всеки назова какво добро може да направи.
Опитаха да сдъвчат житно зрънце. Видяха и почернели житни класове, повечето от които бяха празни.
После Алекс взе два камъка и им показа как се мели житото и колко са твърди зрънцата. Децата опитаха от брашънцето и си припомниха за гостуването в Природна школа „Благодаря“, където видяха големите камъни на мелницата.
Към всичко това имаше и песни, упражнение с пръсти, упражнение за добродетели.
Видяхме как от едно зрънце се ражда клас с много зрънца. И нашите деца идват като мънички зрънца. Надяваме се с времето всяко от тях да порасте и да умножи доброто, което носи в себе си.