Благодарност

Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате… Ако всички приложите този велик закон за благодарността, то най-малко 50% от всички работи на земята ще се уредят.

Благодарността е един от ключовете за „отваряне“ на сърцето. Тя му дава сили. Чрез нея работим, за да възприемем (и да изявим след това) в по-голяма степен принципа на любовта. В известна степен тя облича любовта в конкретност.
Благодарността се явява също и метод за трансформиране на определени негативни преживявания. Означава, че имаме силите да осъзнаем и приемем грешките и слабостите си. Можем ли да благодарим, значи можем и напред да продължим.

Предложения за възпитателни ресурси:

Още упражнения:

  • Хранене с благодарност;
  • Пиене на вода с благодарност;
  • Дишане с благодарност: „Благодаря за живота, който въздухът ми дава!“;
  • Игра с парола „Благодаря“ към изпълнението на „Песен на гласните букви“ – при зададен знак посоченото дете или група казват „Благодаря!“, а останалите продължават да пеят;
  • Групово упражнение в кръг. Подаваме си плод (или друг предмет), като даваме с дясната ръка с думите „Давам с любов“, а приемаме с лявата ръка и казваме „Приемам с благодарност“. След като плодът или предметът обиколи цялата група, всяко от децата го взема за малко в ръце и наум му казва нещо хубаво. Ако е плод, в края може да се раздели и изяде.
  • Само за родители/учители (за самовъзпитание): Когато нещо ви боли (гърло, ръка, крак и т.н.), поговорете си с болното място. Благодарете на всички клетки, които страдат. Чрез тях болката може да стигне до вас, за да разберете, че нещо в живота ви има нужда от промяна. Това подпомага лечението и оздравяването.

Въпроси за обсъждане:

  • Кога се чувстваме благодарни?
  • На кого и/или за какво сте благодарни в този ден?
  • Защо да благодарим?
  • Притеснявате ли се да благодарите?
  • Има ли смисъл в изказването на благодарност?
  • Търсите ли благодарност, когато правите нещо?
  • За кого е по-важна и ценна благодарността – за този, който я дава или за този, който я получава?

Точка на пречупване: За да развиваме добродетелите, следва да ги познаваме, а разумността изисква съзнателен избор кога и как да ги проявяваме. Притежаваме една добродетел, когато я проявяваме винаги и навсякъде, независимо от външните условия и нашето вътрешно разположение. Но това „винаги и навсякъде“ все пак подлежи на разумна преценка. Всяка добродетел има своята точка на пречупване, т.е. граници, в които е естествено и разумно да се проявява. Отвъд тях тя не носи блага на никого, може дори да бъде вредна – както прекомерното поливане на едно цвете води до загниване. Затова можете да помислите къде са границите, които е добре да не подминаваме в стремежа си да бъдем благодарни.
Благодарността води до смирение и приемане, но ако се стигне до примирение и обезсърчение, тогава благодарността отпада, става невъзможна. Благодарност може да има, докато виждаме смисъл и възможност. Може ли благодарността да бъде пресилена? Ако външно непрекъснато благодарим, но самата благодарност я няма в нас, т.е. не сме искрени, какво проявяваме? Добре е да можем да разпознаваме истинската благодарност на първо място в себе си, а после и в другите.

Позитивни утвърждения:

  • За всичко благодарете!
  • Аз съм благодарен, ние сме благодарни.
  • Даваме с любов и приемаме с благодарност!
  • Кажи „Благодаря!“, стопли душа!

Вдъхновяващи мисли за благодарността:

  • Благодарността е паметта на сърцето. – Жан Батист Масийо
  • Благодарността е нещо прекрасно: тя прави чуждите добродетели наши. – Волтер
  • Дори единствената молитва, която изричате в живота си, да е „Благодаря“, тя е напълно достатъчна. – Майстър Екхарт
  • Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига. 
  • Ако бих имал дете, щях да взема една червена ябълка и да му я дам – първо да я разгледа няколко минути, за да се породи в него чувството на благодарност и Любов, тя да произведе някакъв ефект у него, без аз да му говоря каквото и да е за нея, и след това ще му кажа да я изяде. Със сливите и черешите – също. Ако ме попитате защо Господ създаде плодовете, ще ви отговоря: за да възпита Своите деца.
  • Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате. Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидят, и като ви похвалят, еднакво благодарете. Не е въпрос да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчивината в сладчина.
  • Благодарността се крепи върху три неща: доброта, разумност и справедливост. – Учителя П. Дънов