Радост

Истинската радост разширява човека, дава импулс за работа, за проява на творческите сили в него. Като знаете това, радвайте се на всички, които се радват.

Радостта е свързана с преживяванията на сърцето. Тя е вътрешно присъщо качество, а не нещо външно. Външните образи, явления, ситуации, само ни дават повод да я проявим.
Колкото повече тя се развива в нас, толкова повече красота успяваме да видим в заобикалящия ни свят. Не притежанията, успехите и победите, удоволствията, гледките или нещо друго външно, ни радват. Радостта се явява резервоар за силите на сърцето. Колкото повече радост акумулираме, толкова повече нараства вътрешната ни устойчивост и способността ни да се справим с трудните моменти.
Чрез радостта можем да станем приятели със Слънцето.
Условия за развитие на радостта са здравето, любовта и мирът.

Символи и образи: пееща птичка, гора, ясно небе, Слънце, украсена елха, пролет, движение напред, плачът на новороденото, новата дреха.
Методи за работа: работа, творчество, игра, справяне с трудности, музика, пеене, работа с аметистовия цвят, контакт с природата, с приятели, четене, отваряне на сърцето за топлината и светлината.
Можете да наблюдавате процесите в природата, да правите опити и сами да създавате свои методи и упражнения.

Предложения за възпитателни ресурси:

Още упражнения:

  • Направете опит: в продължение на една година, всяка сутрин да изговаряте по десет пъти думата „радост“ и вижте каква промяна ще стане с Вас. 
  • Казвайте на децата, че цветята се радват и че им е приятно, когато ги поливат с вода. Може да направите опит пред тях, за да им покажете, че те действително се радват. Имате една саксия с цвете, което не сте поливали два-три дни. Кажете на детето: „Ела да видиш как ще се зарадва това цвете, като го полеем.“ Поливате го и цветето започва да смуче жадно вода; пръстта и коренчетата се напояват добре, а цветчето се развеселява и радва. Това е пример, който въздейства на децата.

Въпроси за обсъждане:

  • Има ли нужда да се случва нещо специално, за да сте радостни?         
  • Къде са корените на вашата радост?
  • Как можем да превърнем тъгата в радост?
  • Способни ли сте да носите радост на другите?    
  • Радвате ли се на успехите на другите?      
  • Мислите ли, че скръбта и радостта са едно и също чувство, но с обратен знак?

Точка на пречупване: За да развиваме добродетелите, следва да ги познаваме, а разумността изисква съзнателен избор кога и как да ги проявяваме. Притежаваме една добродетел, когато я проявяваме винаги и навсякъде, независимо от външните условия и нашето вътрешно разположение. Но това „винаги и навсякъде“ все пак подлежи на разумна преценка. Всяка добродетел има своята точка на пречупване, т.е. граници, в които е естествено и разумно да се проявява. Отвъд тях тя не носи блага на никого, може дори да бъде вредна – както прекомерното поливане на едно цвете. Затова можете да помислите къде са границите, които е добре да не подминаваме в търсене на радостта. Може ли радостта да бъде прекалена? Радостта произтича отвътре, не е следствие на външни условия – те са само повод да я проявим. Ако изпитваме радост само при наличие на външен стимул, това прави ли ни наистина радостни?

Позитивни утвърждения:

  • Винаги се радвайте!
  • Радостта изгрява в мен, радостта изгрява в нас.
  • Да обичаме и да носим радост!
  • Радвайте се и на най-малките неща!
  • Радостта криле ни дава.
  • Аз съм радостен, ние сме радостни.

Вдъхновяващи мисли за радостта:

  • Радостта е мрежата на любовта, която улавя душата. – Майка Тереза
  • Радостта не се намира във вещите. Тя е в нас самите. – Вагнер
  • Очакването на радостта също е радост. – Лесинг
  • Радостта е необходима за творчеството. – Григ
  • Радост – ти дете на Рая, ти, божествен ясен плам! Ний пристъпваме в омая, о, богиньо, в твоя храм. Твоят светъл чар споява туй, що светски нрав дели, братя всички люде стават, щом с крила повееш ти. – Шилер (прев. Ас. Разцветников)
  • Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота.
  • Какво представлява радостта? Правилно съгласуване на силите, които действат в организма. Тя подразбира пробуждане на висшето съзнание в човека.
  • Звуковете „О“ и „А“ означават радост. Звукът „Х“ е звук на мъчение. Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“. Два елемента тук си менят местата – „А“ и „О“ – ту пред „Х“, ту след „Х“. Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия. Значи, за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си. Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си. Тогава е безопасно. Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш.
  • Разумният човек трябва да бъде весел. Когато работите вървят и когато работите не вървят, да бъдеш радостен.
  • Ти не можеш да бъдеш радостен, ако не си направил добро някому.
  • Онзи, който има съзнателен живот, той всякога е весел, той всякога е радостен. Значи съзнателният живот е разумният живот. Всеки, който внася радост и веселие, той е умен.
  • Работата произвежда радост, веселие, мир, разширяване на ума и на сърцето. Следователно, който иска да влезе в правия път, трябва да работи.
  • Радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага.
  • Радвайте се на живота и благодарете, че живеете. – Учителя П. Дънов