Една малка мишка получила по пощата подарък голям. Пощальоните едва успели да го вкарат през вратата на къщата. Върху подаръка имало бележка с надпис: „За мишчица малка, книжка специална.“
Мъничката гризанка развързала внимателно връзката и разопаковала подаръка. Отвътре се показали кориците на една красива, красива книжка. Много красива, но… много голяма. Направо огромна! Мишчицата Цър много се зарадвала. Ще има да си разглежда толкова много картинки, да си чете приказки… Все пак в такава голяма, голяма книжка трябва да има мноооого приказки, нали?
Опитала се тя да отвори първата страница на книжката, но… Ооо! Беда! Книжката била толкова голяма, а Цър – толкова мъничка. Толкова мъничка, че не можела да отвори книжката.
– Цър-цър. Какво да правя? – зачудила се тя. – Трябва да намеря помощ.
Тръгнала лека полека, на пръсти. Отишла при бялото котенце Мър.
– Мърко, миличък, ще ми помогнеш ли?
– Аааа, уплаших се! – подскочило котето стреснато. – Ти ли си била, Цър? Толкова тихо стъпваш. Какво има?
– Получих подарък. Красива книжка за мъничка мишка. Но е толкова голяма, че не мога да я отворя.
– Не можеш да отвориш книжката? Добре, Цър. Идвам.
Тръгнали бързо към голямата книжка. Тя стояла на същото място. Мишката драскала с лапа, котето драскало с лапа, но книжката така и не се отворила.
– Олеле! Лоша работа! – изпъшкало тъжно котето игриво.
– Дааа, тъжна работа – съгласило се с него мишлето срамежливо.
– Имаме нужда от помощ – измъркали-изцъркали в един глас двете животинки. – Отиваме при кучето Рър.
Кучето си спяло кротко на полянката пред своята колибка.
– Здравей, Рър. Имаме нужда от твоята силна лапа – чуло то глас в съня си.
Кучето подскочило, огледало се, видяло приятелите си и изджафкало щастливо.
– Здравейте, приятели! Разбрах. Готово. Тръгваме веднага.
– Но ти дори не попита за каква помощ те молим? – изцъркала Цър.
– Вярно, не попитах. Но щом имате нужда, аз съм с вас. Аз съм приятел силен, приятел стабилен и помагам всякога.
Тръгнали тримата. Тичали, тичали, стигнали до мишата къщичка. Голямата книжка все така си стояла на същото място.
– Колко красива книжка имаш, Цър! И е толкова голяма! Не съм виждал никога такава.
– Точно в това е бедата, Рър! Не можем да я отворим.
Драскало кучето от една страна с лапа, драскало котето от другата страна, драскала и мишчицата в средата. Бутали, дърпали, накрая успели да отворят книжката. И тогава…
Оооо! Изненада голяма! Вътре нямало нищо! Нито картинки, нито приказки. Листовете били чисто бели и празни.
– Какво стана? – изцъркала Цър.
– Каква е тази книжка? – измяукал Мър.
– Кой подарява такива книжки? – излаял Рър.
– И какво ще правим сега? – Цър била много тъжна. Ушичките ѝ клюмнали като жадни цветенца.
– Да отидем да попитаме кончето Хвър – предложило котенцето.
– Чудесно – излаял Рър. – Ей, Мър, ти винаги имаш чудесни идеи.
Кончето Хвър стояло край реката и си говорело с бухала Буху. След като изслушало тримата приятели, изцвилило весело.
– Това не е обикновена книжка – засмяло се то. – Това е книжка добротворка. Тя се пише от вашите добри дела. Когато направите нещо добро, на страниците на книжката ще се появява красива картинка. Затова, ако искате да имате красиви книжки, правете нещо красиво и добро. Дори си мисля, че като се приберете и отворите отново книжката, вътре ще ви чака първата картинка.
– Ехааа. Наистина ли? –зарадвали се мишлето, котето и кучето и започнали да подскачат и да се прегръщат. – Ще имаме картинка. Колко е хубаво!
– Но, Хвър, какво добро сме направили? – попитала Цър. – Ти каза, че картинка ще се появи, когато направим нещо добро. Ние какво добро сме направили?
– Отворете книжката и ще разберете – обадил се бухалът от своето дърво. – Най-чистото добро е, когато го направиш, да забравиш, че си го направил. Да не мислиш, че правиш нещо добро, а да го направиш, защото сърцето ти така желае.
– Хубав ден ви пожелавам, мъници! – изцвилил Хвър и полетял към широкото поле.
Тримата приятели го послушали и бързо-бързичко се прибрали. С общи усилия отново отворили голямата книжка и… видели първата картинка. Каква била тя ли? На нея били нарисувани едно бяло коте, едно сиво мишле и едно черно кученце, които си помагали.
– Значи това е книжка за всички нас… – изцъркала Цър. – За приятели, които си помагат.
– Значи да помагаш на някого е добро? – изджафкал Рър.
– И приятелството е нещо нещо прекрасно! – добавил Мър и всички се съгласили с него.
А вие, деца, имате ли книжка-добротворка?
Приказката е отпечатана в книгата „Приказките на бялото кокиче“ . Можете да гледате и видео адаптация на приказката. А повече за Доброто можете да прочетете тук.