Истина

Който има Истината в себе си, той е красив човек. Истината е основа на всички неща в живота.

Истината е дете на Любовта и Мъдростта. Тя е пътеводна звезда, която дава посока на нашия вътрешен живот. Целта на тази добродетел е да освободи човек от нисшето му естество, за да се проявят висшите заложби и таланти, вложени в душата му. Истината носи свобода, тя премахва всички ограничения.

Условия за развитието на Истината: красотата, устойчивостта на възгледите, любовта, опознаването на себе си, на дарбите и способностите си, искреността, вярата, разумната свобода, благодарността, светлината. 

Символи и образи: син цвят; тон Сол; главата, очите; правата линия; децата; показалецът; посоката север; светлината; зенитът на слънцето; горчивият вкус; цветът, цветята, плодовете.

Методи за работа: красиви действия; разумна свобода; работа с контрастите; развитие на зрението и наблюдателността; работа със светлината и с твърди предмети; учене чрез свързване на факти, мисли и чувства; хармонично развитие на ума, сърцето и волята, на дарбите и способностите; даване, благодарност; общуване с добри и талантливи хора.
Можете да наблюдавате процесите в природата, да правите опити и сами да създавате свои методи и упражнения.
Истината е свързана и с постоянството, въздържанието, вярата, вдъхновението, добротата.

Предложения за възпитателни ресурси:

Още упражнения:

  • Разкази за добри, велики, гениални хора и постъпки;
  • Изработване на красиви неща;
  • Упражнения с плодове;
  • Даване, изработване на подаръци, развиване на щедрост;
  • Възприемане на светлината – свещ, лампа, Слънцето;
  • Упражнения с очите – цветове, наблюдение;
  • Възприемане на аромата на цветята;
  • Работа с кристали и камъни;
  • Движения със скачане, пляскане над главата, вдигане на ръцете нагоре;
  • Наблюдавайте синия цвят на небето през деня, а също и вечер след залез слънце. Когато гледате синия цвят, трябва да мислите, че всичко на света има смисъл. Чрез това упражнение ставаме по-възприемчиви към разумните мисли и влияния, които идват от Слънцето.
  • Да говорим истината (никаква лъжа) – самонаблюдение (може и с водене на дневник).

Въпроси за обсъждане:

  • Трудно или лесно е да си винаги честен?
  • Ако премълчиш нещо това според теб лъжа ли е?
  • На кого винаги казваш истината – на приятелите (родителите, треньора, полицията, себе си…)?
  • Как би изглеждал светът, ако всички говореха само истината?

Точка на пречупване: За да развиваме добродетелите, следва да ги познаваме, а разумността изисква съзнателен избор кога и как да ги проявяваме. Притежаваме една добродетел, когато я проявяваме винаги и навсякъде, независимо от външните условия и нашето вътрешно разположение. Но това „винаги и навсякъде“ все пак подлежи на разумна преценка. Всяка добродетел има своята точка на пречупване, т.е. граници, в които е естествено и разумно да се проявява. Отвъд тях тя не носи блага на никого, може дори да бъде вредна – както прекомерното поливане на едно цвете. Затова можете да помислите къде са границите, които е добре да не подминаваме в търсене на истината.
На пръв поглед Любовта и Истината изглеждат несъвместими като различни светове, но всъщност са незабележимо преплетени. Без любов, истината остава неразбрана и се превръща в инструмент за постигане на лични цели. Опасен е такъв човек, който развява знамето на истината, защото може да бъде безкрайно твърд (дори груб), фанатичен в налагането на „своята“ истина. Другата граница за Истината е разумността (не интелигентността). Това означава човек да вижда отвъд конкретните факти, да разбира законите, които стоят зад тях, и процесите, довели до появата на тези факти. Третата граница е неподкупност и честност – да не позволява неговите (и чуждите) лични емоции, пристрастия, предразсъдъци, идеи, да създават нюанси при възприемането на истината.
И още една точка, която е важна за разбирането на Истината – човекът да е опознал своята душа, нейните стремежи, цели и задачи. Само при наличието на такъв поглед истината си остава чиста и красива и може да ни донесе свобода. Такива хора могат да се нарекат съвършени. Подменим ли (или пропуснем) някое от тези условия, можем да сме сигурни, че сме подминали точката на пречупване и истината вече е „нашата“ истина. Нужната, търсената, удобната… И се пише с малко „и“. Нека запомним, че няма знак за равенство между Истина и факти, честност, искреност, точност.

Позитивни утвърждения:

  • Да търсим винаги истината!
  • Аз съм честен, ние сме честни.
  • Истината ще ни направи свободни.
  • В любовта е топлината, в истината е силата.

Вдъхновяващи мисли за истината:

  • Ако казваш истината, не е нужно да помниш нищо. – Марк Твен
  • Ако вървиш с очи, винаги обърнати към слънцето, никога няма да видиш сянка. – В. Юго
  • За да можем да говорим истината на хората, трябва да умеем да я казваме и на себе си. – Л. Толстой
  • Думите на истината са прости. – Есхил
  • Истината има спокойно сърце. – Шекспир
  • Истината се познава не само чрез разума, но и чрез сърцето. – Паскал
  • Нищо не е така трудно да се каже на хората, както истината. – Волтер
  • Чистата и проста истина рядко е чиста и никога проста. – Оскар Уайлд
  • Всяка истина в света може да се каже само при известни условия.
  • Към децата трябва да се отнасяте много искрено. Те са много чувствителни, чувството на справедливост у тях е твърде силно развито; те разбират кога им се говори Истината и са много доверчиви.
  • За да придобие истината, която дава свобода, човек трябва да се откаже от заблужденията, които го ограничават.
  • Човек трябва да бъде искрен в себе си, ако иска да придобие Истината.
  • Докато се безпокои и съмнява, човек не може да се домогне до истината и любовта.
  • Зазоряването в живота представлява Любовта, изгревът представлява Мъдростта, а Истината е зенитът – най-високата точка на Слънцето, от която то никога не залязва.
  • Истината е богата, от нищо не се нуждае. Тя носи на рамото си пълна кошница с блага.
  • Истината е онази сила, която освобождава човека от всички окови и ограничения, били те физически, сърдечни или умствени. – Учителя П. Дънов