Вяра и Надежда

Вярата и Надеждата са двете ръце на Любовта. Вярата развива ума, а надеждата – сърцето.

Вярата и надеждата са вътрешно присъщи на човека. Те са толкова естествени, че не ги забелязваме. И ги проявяваме през целия си живот. Защо са ни нужни? За да се изгради характерът ни. Те помагат на сърцето и ума ни да се развиват правилно.

Условия за развитието на вярата: любовта, добрия и разумен живот.
На надеждата: чистотата, радостта, усмивката, трудностите, физическото здраве.

Символи и образи:
Вяра: кръста, слънцето, почвата, въздуха, синапеното зърно.
Надежда: светлината на слънцето и звездите, небето, водата, майката, отворени очи, крила на птица, котва, покрив на къща и др.

Предложения за възпитателни ресурси:

Още упражнения:

  • Повтаряне на думата вяра. 
  • Концентрация върху палеца. (Няма вяра без воля.)
  • Предизвикване на радост. За да развиете надеждата в децата си, карайте ги да бъдат радостни. Създайте им такива забавления, които внасят радост в душите им.

Въпроси за обсъждане:

  • В какво и в кого можем да вярваме? В какво вярвате?
  • По какво се отличават хората, които имат силна вяра?
  • Само за религиозните хора ли е важна вярата?
  • В какво вярват вашите семейства? Говорите ли за вяра?            
  • Кога и защо давате надежда на другите?
  • Довършете изречението: Надявам се да…

Точка на пречупване: За да развиваме добродетелите, следва да ги познаваме, а разумността изисква съзнателен избор кога и как да ги проявяваме. Притежаваме една добродетел, когато я проявяваме винаги и навсякъде, независимо от външните условия и нашето вътрешно разположение. Но това „винаги и навсякъде“ все пак подлежи на разумна преценка. Всяка добродетел има своята точка на пречупване, т.е. граници, в които е естествено и разумно да се проявява. Отвъд тях тя не носи блага на никого, може дори да бъде вредна – както прекомерното поливане на едно цвете. Затова можете да помислите къде са границите, които е добре да не подминаваме в търсене на вярата и надеждата.
Вярата е силна, когато е насочена от светла мисъл. Това ѝ дава посока и мощ. Без тази светла мисъл, нейната сила се насочва надолу и се превръща в суеверие. Така тя задоволява нуждата от стабилност и се превръща в псевдоопора, като придава стойност на всевъзможни явления и предмети. Често такъв човек демонстрира голяма увереност, но всъщност му липсва вътрешна сигурност.
Вътрешният мир е друга опорна точка за вярата. Без него тя се лута, колебае, сменя целите си. Това отслабва интензивността на мисълта и силата на вярата. Не на последно място, вярата се нуждае от воля. Първо, за да бъде действена и да поддържа посоката независимо от случващото се, и второ, за да не допуска раздвояване.
Необходимо ни е да имаме надежда, но е добре да не забравяме, че сбъдването на много от надеждите ни зависи в голяма степен от нас. С действията или бездействието си ние допринасяме за това да се случат добрите неща, на които се надяваме.
Надеждата е мека и нежна. Тя не може да съществува без вярата и любовта. Който има надежда в себе си, е спокоен, не се притеснява. И дори да не се случи това, което е очаквал, той го приема спокойно и продължава напред. Ако е обвързана с конкретен резултат, може би е по-скоро страх от неуспех, маскиран като надежда.
Във свят, в който всичко се променя, надеждата ни помага да усещаме сигурност и стабилност. Както кормчията превежда кораба през опасните брегове, така и тя ни помага да вървим напред. Дава ни сили и осъзнаване, че има смисъл в трудностите, с които се сблъскваме. А именно смисълът е, който осветява най-тъмните ни мигове. Човек, който има надежда, е музикален – не като професия, а като атмосфера, която създава.

Позитивни утвърждения:

  • С вяра всичко мога да постигна.
  • Силна вяра увенчава всяко дело и проява
  • Аз мога, ние можем.
  • Да имаме надежда!
  • Надеждата е винаги над мен, криле ми дава всеки ден.
  • Надеждата ни носи радост.

Вдъхновяващи мисли за вярата и надеждата:

  • Вярвай, че можеш и вече си изминал половината път. – Теодор Рузвелт
  • За тези, които вярват, обяснение не е нужно. За тези, които не вярват, обяснение е невъзможно. – Тома Аквински
  • Човек без вяра е като птица без крила. – Максим Горки
  • Вярата не премахва трудностите, но дава сила да ги преодолеем. – Мартин Лутър Кинг
  • Само вярата в нещо по-голямо от нас може да ни даде смисъл и цел в живота. –
    Алберт Айнщайн
  • Вярата е най-голямата сила на човека, защото тя го движи напред, когато всички други сили го изоставят. – Махатма Ганди
  • Всеки голям път започва с една малка стъпка, а всяка голяма цел – с вяра в себе си. – Лао Дзъ
  • Човек не може да живее без вяра, защото вярата е онова, което го държи, когато всичко друго се провали. – Достоевски
  • Истинската вяра е вярата, която продължава, дори когато пътят е пълен с трудности. – Сенека
  • Този, който вярва, че може, и този, който вярва, че не може, обикновено и двамата са прави. – Хенри Форд
  • Вярата е нашият вътрешен фар, който ни води през най-тъмните моменти. – Майка Тереза
  • Човек е това, в което вярва. – А. П. Чехов
  • Защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. – Евангелие от Матей
  • Докато дишам, се надявам. – Овидий
  • Надеждата е пробуждаща се мечта. – Аристотел
  • Да живееш без надежда, означава да спреш да живееш. – Достоевски
  • Небето е дало на хората три неща, за да уравновеси трудностите в живота: надежда, сън и смях. – Кант
  • Без любовта като основа, никой нищо не може да гради. Основата на едно здание е любовта, стените му – вярата, а покривът – надеждата. Когато надеждата отслабне, покривът на къщата се пробива, и дъждът започва да влиза вътре.
  • Красивият човек има силно развита надежда. Той не се обезсърчава. Скръбта и страданията могат да го посетят, но никога не го обезсърчават.
  • Водата символизира надеждата, а въздухът – вярата. Ако имаш вода в себе си, ще имаш и надежда; ако имаш въздух, ще имаш вяра. Надеждата и вярата съществуват в света, но хората не са ги възприели и приложили. Вярата развива ума, а надеждата – сърцето. 
  • Надеждата е майка на хората, тя ни храни и крепи, както майка кърми детето си. Надеждата ни дава сила и живот, тя ни помага да вярваме и очакваме, че ще сполучим в добрите си желания. Без нея човек се обезсърчава и губи импулс и енергия за работа, а с надеждата добиваме кураж, насърчение и постигаме рано или късно успех в делата си.
  • Човек, който има надежда, ходи всякога спретнат, хубаво облечен, очите му са винаги отворени, радостни, весели. За да развиете надеждата в децата си, карайте ги да бъдат радостни.
  • Небето, това е надеждата на света. Който се е обезнадеждил, той трябва да излиза всяка вечер вън, да гледа небето. Като наблюдава звездите, да се радва на техния живот.
  • Вярата и надеждата са като двете крила, а любовта – като главата на птицата. „Защо ми са вяра и надежда?“ За да летите. А ако слезете на земята, тези две крила се превръщат в крака.
  • Колкото по-добър и разумен живот води човек, толкова повече се усилва вярата му. Лошият и неразумен живот става причина за отслабване на вярата. Понеже вярата има отношение към ума, затова силата на вярата зависи от светлината и чистотата на човешкия ум.
  • Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. 
  • Вярата е онова състояние, онази сила вътре в душата, която позволява на човека да се приспособи, т.е. във всеки даден момент да не се изненадва от условията. – Учителя П. Дънов