Вложи мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ.
Ако постъпвате разумно, цялата природа ще ви съдейства.
Мъдростта идва с опита. Ако любовта е майката, мъдростта е бащата. Тя е безпристрастна. Не се влияе от емоции, от средата, атмосферата, приятелите, от приятното и страшното. Тя поставя всяко наше действие, дума, мисъл на нужното място и отсъжда точно. От нея не можем да се скрием, да избягаме. За нея е важно спазването на реда и законите. Тя е фарът, който осветява пътя на цялото човечество, а също и силата, която може да ни научи как да живеем в хармония. От нея идва светлината и знанието, за да вървим и да творим в живота си.
Разумността е целесъобразно употребяване на светлината, топлината, силата, на всички блага. Ако корените на дървото са здрави, човек може да разчита задълго на неговите плодове. Където в живота има разумност, там има плодове. Разумността при нас се появява, когато слънцето обитава нашите мисли и те станат светли. И това не е метафора. Мисленето е способност, която се развива. Концентрацията, наблюдателността, съобразителността са части от нейната дреха. За да развием разумността, се иска да мислим всеобхватно, интензивно. Да надскочим дребните проблеми, да виждаме в перспектива, да откриваме причините и последствията, да различаваме проявите на сърцето и мисловните форми.
Условия за развитието на Мъдростта и Разумността: препятствията и трудностите, ученето, поставянето в различна среда, разнообразните стимули.
Символи и образи: жълт цвят, книга, път, слънце, светлина, въздух, ухо, глухарче, летящи птици.
Методи за работа: преодоляване на трудности; размишление; логически задачи, гатанки; упражнения за наблюдателност, съобразителност, концентрация; задаване на въпроси, откриване на причинно-следствени връзки; смяна на дейности.
Можете да наблюдавате процесите в природата, да правите опити и сами да създавате свои методи и упражнения.
Мъдростта включва и следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточаване, просвещение, разум. В категорията „разум“ влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремеж.
Предложения за възпитателни ресурси:
- песни: „Слушам“ , „Сряда“ , „Слушам аз“ , „Мислѝ“ , „Тъкане“ , „Училище“ , „Ученик на Слънцето“ , „Училищно звънче“ , „Марш на светлите сили“ , „Аз мога да дишам“ и др. (Песните имат и инструментални версии, включени в съответните албуми в Spotify и YouTube. Текстовете им можете да намерите в описанието на албумите в нашата книжарница.); популярни детски песни за мъдростта и разумността, за знанието, ученето, буквите, книгите и за изброените по-горе символи и образи;
- приказки: „Див карамфил“ , „Слънчевият лъч и самотната планета“ , „Невидимият пакостник“ , „Приказка за глухарчето“ и други по Ваш избор;
- игри: „Мъдрият дракон“ ; „Мозък и нервна система“ , „Квадрат“ ;
- упражнения: Дихателно упражнение с положителна мисъл, Дихателно упражнение за трансформиране на състояния, Упражнение с пръсти за концентрация, Упражнение с пръсти за преодоляване на трудности и хармонизиране, Упражнение за въображението, Упражнение с прави линии, Музикално упражнение с поглаждане на ухото, Упражнение №6 от Гимнастически упражнения за малките юнаци (може да се изпълнява и с музика).
Въпроси за обсъждане:
- Кой е любимият ви герой мъдрец?
- Защо в приказките (легенди, митове) и филмите мъдрите хора са винаги стари?
- Познавате ли мъдри хора?
- Високо IQ означава ли разумен човек?
- Колко вида интелигентност познаваш?
- Има ли знак за равенство между интелигентен и добър човек? А между интелигентен и успял?
- Кога / в какво проявявате разумност?
Точка на пречупване: За да развиваме добродетелите, следва да ги познаваме, а разумността изисква съзнателен избор кога и как да ги проявяваме. Притежаваме една добродетел, когато я проявяваме винаги и навсякъде, независимо от външните условия и нашето вътрешно разположение. Но това „винаги и навсякъде“ все пак подлежи на разумна преценка. Всяка добродетел има своята точка на пречупване, т.е. граници, в които е естествено и разумно да се проявява. Отвъд тях тя не носи блага на никого, може дори да бъде вредна – както прекомерното поливане на едно цвете. Затова можете да помислите къде са границите, които е добре да не подминаваме в търсене на мъдростта и разумността.
Разумност означава висша мисловност. Не просто интелигентност или съобразителност, не ерудиция или много информация, не ораторски качества. В нея влиза морала (съвест, милосърдие, себепознание). Ако силната мисъл се отклони от справедливостта, вече не е проява на разумността, а на егоистични човешки разбирания. Друга граница на разумността е лъжата. Тя се появява когато има страх или желание да се възползваш от ресурсите на друг, да получиш повече или нещо, което не е за теб. Тогава разумността изчезва, независимо в колко красиви и логично подредени думи и одежди е облечена. Разумността предполага дълбока мисъл, която има нужда от дълбоко дишане. Липсва ли дълбокото дишане, и мисленето е плитко. И не на последно място постоянен стремеж към учене.
Позитивни утвърждения:
- Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
- Имам светъл ум, имам знание, имам сила.
- Аз съм разумен, ние сме разумни. (може също съобразителен, наблюдателен и др.)
Вдъхновяващи мисли за мъдростта и разумността:
- В основата на всяка мъдрост е търпението. – Платон
- Мъдър е този, който знае не много, а нужното. – Есхил
- Да познаеш другите е интелигентност; да познаеш себе си е мъдрост. – Лао-Дзъ
- Истински мъдрият човек е винаги весел. – Лев Толстой
- Науката е организирано знание. Мъдростта е организиран живот. – Кант
- От мъдростта израстват три плода: добре да се мисли, добре да се говори, правилно да се действа. – Демокрит
- Мъдростта е умението да разбереш кога трябва да спреш. – Гьоте
- Умът е не само в знанието, но и в умението то да се прилага. – Аристотел
- Човек има три пътя за да постъпи разумно: първият, най-благородният – размишлението, вторият, най-лекият – подражанието, третият, най-горчивият – опитът. – Конфуций
- По-добре да бъдеш нещастен с разум, отколкото без разум. – Епикур
- Неразумното не може да бъде дълготрайно. – Квинт Курций
- Хората са винаги против разума, когато разумът е против тях. – Хелвеций
- Не е достатъчно да имаш добър ум. Най-важното е да го използваш добре. – Декарт
- Светлината е дреха на мъдростта. Стреми се към светлината и не забравяй: знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието.
- Имате мъдрост, имате знание; щом имате знание, ще имате сила. Силата произлиза от знанието, само че знанието не може да произлезе от силата.
- Без мъдрост разумният човек става жесток.
- Най-великата сила в Космоса е мисълта. Когато мисълта бива насочвана от Мъдростта, когато е изпълнена с Любов, когато нейна опора е Истината, тогава тя – мисълта – е способна да твори чудеса.
- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
- Страданието – това е език на природата. Чрез страданията природата учи човека на Мъдрост. Чрез страданията природата иска да ни направи разумни.
- Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
- Човек без Мъдрост не е още истински човек.
- Разумният запазва своите качества и характерни черти при всички условия на живота – благоприятни и неблагоприятни. При всички условия той става естествен. Никоя сила не е в състояние да го накара да се измени. Той всякога намира сили в себе си, чрез които да уравновеси добрите и лоши условия.
- Доброто е основа, разумността е градеж, а силата е придобит резултат. Ако не поставите доброто за основа, и разумността не може да се прояви; щом разумността не се прояви, и силата не може да дойде.
- Ако постъпвате разумно, цялата природа ще ви съдейства.
- Разумният разбира законите на Живота и ги прилага в отношенията си към хората. Като срещне един човек, разумният вижда най-първо доброто в него. Разумният правилно разглежда нещата. Що се отнася до неговите отрицателни прояви, той гледа на тях като на преходни неща. – Учителя П. Дънов