Това се случи много отдавна и много далече – в един малък град, който имаше само един проблем. Хората не се обичаха, не бяха добри едни с други и рядко казваха истината. Затова и приятели нямаха – никой на никого не вярваше. Трудно беше да се живее там…
По това време трима звездни пътешественици бяха решили да проверят как живеят хората на земята. Попитаха ангелите, които пазеха планетата, но те говореха само красиви неща. Типично за тях, нали? Те виждаха само красивите неща.
После опитаха да поговорят с един от космическите дракони, но той започна да разказва как са били създадени хората, какво се е случило през първия ден, през втория, третия…
– Но ако той ни разказва за случките през всеки ден, няма да ни стигнат милион години, за да разберем какви са те днес! – казаха си пътешествениците, благодариха му и тръгнаха.
Решиха да слязат сами на планетата и да се запознаят с някого. Приземиха се и се огледаха. Наоколо нямаше никой. Докато се чудеха откъде да започнат, пред тях се появи стар магьосник. Той живееше на земята от много години и я познаваше добре. Обикаляше навсякъде и наглеждаше хората – опитваше се да ги учи на важните за живота неща. Някъде беше добре приет, а другаде не го харесваха, но той не се отказваше.
– Видях ви и дойдох. Знам кои сте. С какво да ви помогна? – каза магьосникът, като вдигна ръце за поздрав, а после се поклони ниско.
– Искаме да разберем как живеят хората? Какви са, с какво се занимават, какво ги вълнува? Кажи ни къде да отидем и с кого да говорим.
– Отдавна не съм идвал в този край и не познавам добре тукашните хора. Но знам, че има малък град наблизо. Там ще намерите това, което търсите. Най-добре обаче ще е да оставите блестящите си одежди си тук, защото светлината им е много силна и хората няма да могат да издържат на нея. Ще се преоблечете с обикновени земни дрехи.
– Съгласни сме. Щом това ще ни помогне.
– Надявам се. Аз ще ви изчакам тук, за да се видим, преди да отпътувате. На добър час! – каза магьосникът и изчезна.
На другия ден, без ярката си светлина, облечени като всички други, тримата пътешественици тръгнаха на път и към обед влязоха като едно семейство в градчето. Оглеждаха всичко с любопитство и търсеха с кого да поговорят. Намериха си стая, в която да пренощуват. Беше им интересно, само се чудеха защо навсякъде се усеща някаква неприятна миризма. Опитаха се да говорят със собственика на гостилницата, но той се интересуваше само дали ще си поръчат нещо за ядене и пиене. После излязоха да се поразходят из града и… не се върнаха.
Магьосникът ги чакаше. Те не се появиха цели три седмици. Тогава той отиде в града. Започна да разпитва за семейството. Беше стар и много търпелив. Цял ден опитваше да разбере нещо за звездните гости, но всички, които срещаше го лъжеха, подиграваха се и му се смееха. Ако не бяха чували, че е магьосник, сигурно и нещо по-лошо можеха да му направят. Виждаше го в очите им. Но той продължаваше да разпитва.
Тогава едно дете се доближи до него и тихичко му прошепна нещо. Магьосникът хукна да бяга. Намери тримата извън града, вързани за дърветата в края на гората. Освободи ги, превърза раните им и ги отведе. Успокои ги, разказа им малко повече за обитателите на земята и ги изпрати с думите:
– Има и други хора на земята – честни, справедливи, милостиви. Но тук срещнахте обратното… Може би твърде рано дойдохте да ги видите. Дайте им време. Един ден те сигурно ще бъдат по-добри. Затова и аз съм тук – да ги водя. Но става бавно. Все пак ще ви чакам да се върнете някой ден.
Мина месец. В града никой вече не помнеше случката. Един ден магьосникът се появи и се изправи на площада. Започна да пее някаква неразбрана песен и камбаните в града сами започнаха да бият. Хората се сепнаха. После той заговори:
– Отново ви питам – какво се случи с онова семейство, което беше посетило града ви? Кой ги нападна и защо? И ви предупреждавам: който излъже – ще му се вкаменят очите. Ако излъже втори път, ще му се вкаменят и краката. Ако продължи и след това, ще загуби и ръцете си. Последна ще остане устата му.
Хората се смееха и подвикваха на стареца. Някои дори го замерваха с развалени плодове, но звукът от камбаните още не беше заглъхнал, когато започнаха да се чуват викове. Някои вече губеха зрението си. Без причина. И тогава разбраха.
– Той ни направи това! – развикаха се те. – Да го хванем! Да го затворим!
Мнозина хукнаха към него, но преди да стигнат, част от тях вече не виждаха, а някои не можеха и да си движат краката. Виковете ставаха все повече.
Магьосникът вървеше между тях. Не се страхуваше и продължаваше да пита:
– Кой ще ми каже истината? Няма ли поне един човек, който иска да каже истината?
На сутринта движението в града спря. Само децата скачаха и си играеха и тук-там минаваше самотен старец. Магьосникът си тръгна. След няколко метра чу стъпки след себе си. Обърна се и видя детето, което му беше помогнало преди месец.
– Как могат да се освободят? – запита го то.
– Само чрез истината. Само тя може да ги освободи от каменното проклятие. Който има смелостта да каже истината, той ще се освободи. А ако отново излъже след време, проклятието ще се завърне.
– А защо първо очите се вкаменяват?- попита детето.
– Истината живее и се движи. Щом не казваш истината, ти си вързан от лъжата и движението ти е спряло. Не можеш да се движиш, оставаш при нея завинаги. Първо се случва с очите, защото те са най-нежни и виждат и навътре, и навън. Очите са дете на светлината, а тя се движи най-бързо в нашия свят. Каменните очи означават, че движението е спряло.
– Значи свободата е дете на истината…? – каза детето въпросително.
– Умен си – погали го по главата старецът и продължи напред. – Дано и като пораснеш, да бъдеш толкова смел, умен и добър.
– А хората в града? Няма ли да ги освободиш? – извика то след него.
– Тяхната свобода е в истината. Аз не мога да ги освободя. Нямам власт такава. Всеки от тях сам трябва да реши.
Дълго време мина, докато градът отново си върне живота. Някои хора успяваха по-бързо да свикнат с истината, за много от тях обаче това беше трудна задача. Раздвижваха се, проглеждаха, но скоро отново казваха някоя лъжа и всичко започваше отначало. Детето растеше и помагаше на другите да видят красотата на истината и да я заобичат. С неговото постоянство и с работата на неговите приятели, после деца, внуци, градът постепенно се преобразяваше, докато се изпълни с доброта, вяра и вдъхновение. Нарекоха го Градът на Истината и хора от близо и далече идваха, за да се поучат от местните и да усетят светлината и свободата, която изпълваше улиците с лек приятен аромат.
А къде отиде магьосникът? Той продължи да обикаля земята. Внимавайте, не знаете кога може да се озове близо до вас!
Още материали и идеи за Истината можете да намерите тук.