Справедливост

Справедливостта подразбира да бъдеш справедлив към себе си и към другите. Единственото нещо, което ще те научи как да бъдеш справедлив, то е любовта.

Справедливост произлиза от правда. Коренът на думата – прав – идва от правата мисъл. Трудно е да бъдем справедливи в този свят, но не е невъзможно. Зависи от нашето съзнание. Успеем ли да го разширим достатъчно, ще получим нов поглед към реалността. Трудно е да бъдем справедливи, когато има много лични чувства, емоции, натрупани страхове, проблеми, опасения, предразсъдъци, незадоволени потребности. Защо ли? Защото те имат силата да изкривят правите мисли. А тогава и справедливостта е привидна, а не естествена и здравословна. Справедливостта носи в себе си енергията на сърцето, но с нея работи умът. Трудно е, но ако искаме по-добър и различен бъдещ свят, е важно да продължаваме да опитваме.
Справедливостта е мерило за отношенията между хората. Тя е условие за проява на доброто, милосърдието, разумността, основа за по-добър живот.

Условия за развитието на Справедливостта: любовта, истината, доброто.
Символи и образи: числото две; Сатурн; ръце; средният пръст на ръката; английската култура; петел; везна; съдия.

Предложения за възпитателни ресурси:

Още упражнения:

  • Хващане, погалване или изтегляне на средния пръст.

Въпроси за обсъждане:

  • По какво разбираме, че някой е справедлив?
  • Познавате ли справедливи хора?
  • Кого бихте дали за пример за справедлив човек?         
  • Отживелица или необходимост е справедливостта днес?
  • От какво зависи справедливостта – кога е по-лесно и кога – по-трудно да бъдем справедливи?

Точка на пречупване: За да развиваме добродетелите, следва да ги познаваме, а разумността изисква съзнателен избор кога и как да ги проявяваме. Притежаваме една добродетел, когато я проявяваме винаги и навсякъде, независимо от външните условия и нашето вътрешно разположение. Но това „винаги и навсякъде“ все пак подлежи на разумна преценка. Всяка добродетел има своята точка на пречупване, т.е. граници, в които е естествено и разумно да се проявява. Отвъд тях тя не носи блага на никого, може дори да бъде вредна – както прекомерното поливане на едно цвете. Затова можете да помислите къде са границите, които е добре да не подминаваме в стремежа към справедливост.
Лошо е човек да не бъде справедлив, но и много справедлив да бъде, не е хубаво. Прекалената справедливост е неразбрана справедливост. Възможно ли е това? Ако тя се превърне в единствено ценна добродетел и подчини всички други добродетели, ще бъде прекалена и неразбрана. Нужен е баланс. Разумно отношение към благата, които природата ни дарява, и правилното им разпределяне. Справедливостта подразбира да отдадем право на себе си и на всичките хора еднакво. Да уредим нещата, без да навредим нито на другите, нито на себе си. Ако жертваме себе си или друг, е относително дали проявяваме справедливост. Справедливостта може да бъде много „твърда и хладна“ , затова е нужно да бъде свързана с милосърдието, разумността и волята. Тя се явява условие за правилен растеж и процъфтяване. Спазването буквата на закона създава една реалност и ред, но спазването на закона по дух, е по-стойностно. 

Позитивни утвърждения:

  • Слушайте съвестта си и бъдете справедливи!
  • Уважавам себе си, уважавам и другите.
  • Аз съм справедлив, ние сме справедливи.

Вдъхновяващи мисли за справедливостта:

  • Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност. – Кант
  • Ако се съединят силата и справедливостта, какво може да бъде по-силно от тoзи съюз? – Есхил
  • Вместо да се възпитава уважение към закона, по-добре да се възпитава усет за справедливост. – Хенри Торо
  • Гласът на мнозинството не е доказателство за справедливост. – Шилер
  • Неправдата, където и да се намира, е заплаха за справедливостта навсякъде. – Мартин Лутър Кинг
  • Справедливостта е най-добрата украса на човешките постъпки. – Авицена
  • Основа на справедливостта е доверието. – Латинска сентенция
  • Бъди справедлив и ще бъдеш щастлив. – Жан Жак Русо
  • Да бъдеш добър не е трудно, трудно е да бъдеш справедлив. – Виктор Юго
  • Да добие успех в живота може всеки, независимо от таланта, природните му дарования и обкръжението, в което живее. Просто мярката за успех трябва да се основава не на свойствените за човек стремежи към богатство, придобиването на високо положение и слава, а на божествените стандарти за истина, справедливост, скромност, служене, състрадание, прошка и любов. – Джими Картър
  • Справедливостта е хубаво разпределение на светлината, топлината, силата – на всички блага, които природата щедро дарява. Справедливостта е условие за правилен растеж и процъфтяване.
  • Да отдаваме на всеки човек правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за растенията, за организираните същества, тъй и Правдата е необходима за нашите души, умове и сърца.
  • Правдата е наука за чистене в живота. Тя е велик закон в света.
  • Правдата е, която определя отношенията между хората. 
  • Правдата е тонът „ре“ – подтикът, движението.
  • Справедливият човек е, който иска да сподели благата, които има, с окръжаващите.
  • Справедливият е петел. Като намери едно зрънце, вика всичките кокошки, казва: „Да мине от мен“. Щом намери много зрънца, пак ги вика. Щом намери едно зрънце, никога няма да го глътне изведнъж, ще повика другите, ще каже „елате“ и като го изядат, приятно му е. Справедливостта в петела е естествена. Той е справедлив, без да мисли за това.
  • Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие. 
  • За да бъдеш справедлив, трябва да имаш истината в себе си.
  • Дали човек е добър или лош, ти трябва да бъдеш справедлив!
  • Подбудителната причина за доброто е милосърдието, а подбудителната причина за справедливостта е човешката съвест. 
  • И когато имаш да даваш, и когато имаш да вземаш, и когато имаш да съдиш, и в трите посоки трябва да бъдеш справедлив.
  • И като се кориш, и като се хвалиш, трябва да бъдеш справедлив.
  • Не можеш да бъдеш разумен, ако не си справедлив, и не можеш да бъдеш справедлив, ако не си добър. – Учителя П. Дънов