Живяло някога момиче, което често се чувствало тъжно. Каквото и да правело, все не се получавало. Опитвало се да сготви – или гозбата изкипявала, или огънят загасвал. Започвало да плете пуловер – не внимавало и обърквало плетката. Изпрало си блузката, но щом я метнало да съхне, долетяла голяма птица, която я задигнала. Веднъж, докато почиствало стаята си, съборило любимата си ваза и тя се счупила, а на следващата сутрин не успяло да открие и любимата си книжка. Търсило я цял ден, но така и не я намерило.
Решило, че ще отиде при баба си, която живеела от другата страна на гората, за да я помоли за съвет как да се справи с всички неприятности. На другия ден станало рано сутринта и тръгнало през гората, но понеже било толкова ядосано, объркало пътечката и се изгубило.
– Ето – отново. Пак нещо лошо ми се случи. Кога ли ще спре всичко това? – говорело си то.
Вървяло, вървяло момичето и се изморило. Поседнало да си почине. Слънцето започнало да залязва, а то не знаело накъде да върви. Тогава се чуло някакво почукване. Скоро по пътечката се задала белокоса старица, която се подпирала на бастунче – чат-чат… чат-чат… Старицата се спряла до момичето.
– Какво правиш тук? Загубила си пътя ли? Искаш ли да дойдеш с мен в моята къщичка? – попитала тя.
Детето се съгласило и двете тръгнали. Скоро пристигнали. Старицата нахранила момичето, а то ѝ разказало какви неприятности му се случват постоянно.
– Не знам вече какво да правя, имам нужда от съвет! – казало то.
– Трябва да намериш двата лепкави пръстена – отговорила му старицата. – Тогава ще можеш да се отървеш от всички беди.
Когато на сутринта момичето се събудило, къщичката и старицата били изчезнали. То се огледало и хукнало да бяга. Бягало, бягало, докато паднало на земята, останало без сили, разплакало се… Когато малко по-късно вдигнало очи, видяло пред себе си едно цвете – див карамфил. Той бил нежен и красив, но по него пълзели някакви буболечки, които се опитвали да прегризат листенцата му. Тогава цветето пуснало лепкав сок, който се стичал като пръстен около стъблото му. Някои от буболечките веднага избягали, а тези, които не успели, останали залепнали за нектара.
– Ооо, сега знам какво да направя! – извикало момичето. Изправило се и изтрило сълзите от очите си. – Знам какви са лепкавите пръстени! Но… кой е вторият?
– Да, мила, вече разбра – чул се глас зад нея. Старицата се била появила отново. Единият пръстен ще използваш, когато ти дойдат тъжни и неприятни мисли. А вторият – когато около теб се случи нещо лошо.
Момичето благодарило и си тръгнало. Скоро самò намерило пътеката и се прибрало у дома си. От този ден то станало по-радостно, силно и спокойно. Вече знаело как да се справя с дребните неприятности. Имало си незаменими помощници – двата лепкави пръстена. И за да не забравя за тях, посадило в градинката си див карамфил.
Още материали за Мъдростта и Разумността можете да намерите тук.