Вселената беше огромна и продължаваше да бъде неизследвана докрай. Имаше големи слънца, звездни купове, галактики, черни дупки, дори черни тунели, незнайно колко вида планети, комети, астероиди, мъглявини, облаци… Разбира се някои бяха по-интересни, други – направо опасни, а трети – съвсем обикновени. Имаше безброй форми на живот. Всичко изглеждаше сравнително подредено и спокойно. Освен когато станеше някоя космическа буря, но за тях няма да говорим сега.
Преди години един стар магьосник, докато пътуваше, се спря на малка планета и неочаквано за него (защото той не правеше необмислени неща) реши, че иска да остане да живее там. Хмм, всъщност той не просто искаше да живее там. Искаше да се грижи за тази малка планетка. Не се обади на никого. Просто изчезна за дълго време.
Скоро неговите приятели и ученици разбраха къде се е скрил. Идваха му на гости да го видят, говореха си с него, но… не можеха да разберат как толкова могъщ магьосник може да се превърне в обикновен планетовладелец, и то на скучна малка планета. Той се беше борил с дракони, с велики магьосници, беше участвал в космически битки… Спасявал бе живота на цели слънчеви системи. Казваха, че дори бил спрял космическа буря и успял да запуши черна дупка. Ала сега беше започнал нов живот. Грижовен и самотен домакин – така го наричаха. А той ги поправяше:
– Самотен не, а отговорен! И не съм господар. Аз съм разпределител на блага.
Редовно посрещаше гости, но отклоняваше всички покани да напусне дори за малко планетата и оставаше година след година да живее там. Днес пак имаше гости.
– Защо стоиш тук? Какво толкова важно има? – питаха го те.
– Отговорен съм за това място.
– Но какво толкова правиш? Защо не можеш да оставиш планетата за малко или поне да пътуваш някъде?
– Грижа се. Знаете ли колко е трудно да даваш нужното количество светлина за всяко растение? А да регулираш нужната им топлина? За да може растенията да растат и да цъфтят… – той въздъхна. – Ще се опитам да ви обясня. Старая се да създам най-добрите условия за всички на планетата. Затова регулирам всички процеси, явления, движения. Например, къде колко вода да се пусне, къде има нужда от вятър… Дори докато говоря с вас, аз не спирам да внимавам и да изпращам дъждовни облаци на едно място, на друго – вятър, за да издуха насекомите. А колко е трудно да поддържаш температурата за минералите! И то за обикновените. Да не говорим за говорещите камъни или за плачещите скали. Освен това тези, които са по на север, са близо до магнитния полюс и трябва да внимавам за тях, а онези, които са на юг, имат непоносимост към желязото и водата. Всички водни потоци и дъждове е нужно да пренасочвам. Но там живеят и растения, които имат нужда от вода. Затова дъждовете са постоянни, но слаби. Колкото да попие до два сантиметра в почвата.
– Най-често – продължаваше да говори той и да обяснява на гостите си – ми се сърдят мравките. Ооо, почакайте малко! – спря той и се изправи. – Наблизо минава метеорит и има опасност да навлезе в атмосферата. Момент така … – настана тишина. – Добре, отклоних го. Сега трябва да внимавам за трите луни, които ще се появят. Да видите колко са красиви! Специално за вас промених движението на кристалната луна. Прекрасна гледка е. Полюбувайте се, докато аз се погрижа за едни прелетни създания и за златния остров. Така де, не е златен, но е покрит с лишеи, които трябва да бъдат периодично намокрени. Освен това идва времето за миграцията на подземните биволи… – така ги наричам галено. От движението на луните има едни сребърни търкалящи се камъни, които се местят. Ееех, оставям ви. Гледайте. Ще се върна след малко – завърши той и изчезна.
Върна се след няколко часа. Изморен, но усмихнат. Започна да ги черпи с чай и да разказва за ветровете, които искали да лудуват над неподходяща гора, за загубилото се кученце, за малка каменна лавина, която пеела, докато се търкаляла, за…
В края на деня под светлината на трите луни гостите се подготвяха за отпътуване.
– Благодарим ти за гостоприемството! Планетата ти е толкова красива и разнообразна! А ти си много грижовен и внимателен стопанин. Наистина успяваш да разпределяш благата. Но защо правиш всичко това?
– Всяко същество, което се е появило на тази планета, има право на живот, на слънце, вода, топлина, на всички блага – отговори той бързо. – Те са дар за всички. Моята задача е да разпределям добре, точно и справедливо.
– Дали това е възможно и на други планети? – запита някой от гостите.
– Сигурен съм! – усмихна се домакинът. – Сигурен съм, че справедливостта е нужна и приложима на всички планети и при всички цивилизации. Тя е условие за правилен растеж и процъфтяване.
– Преди да си тръгнем, искам да ти задам един въпрос – обади се най-старият му приятел. – Ние се познаваме от деца. Винаги искахме да бъдем свободни. Помниш ли? Всичко сами да правим и да решаваме – стопанинът на планетата поклати глава в знак на съгласие.
– Такива бяхме.
– Ти си като майка за всички същества тук – продължи да говори неговият приятел. – Не спираш да мислиш за всичко и за всички, да полагаш постоянни усилия. Стремиш се да създадеш съвършените условия, за да се развиват. Но кога ще им дадеш възможност да бъдат самостоятелни? Сами да се научат да се справят с трудностите, с лишенията, с враговете и с приятелите?
– Не съм мислил за това – каза магьосникът, – но обещавам да помисля. Може би когато станат достатъчно разумни и нямат повече нужда от мен.
Още идеи и материали за Справедливостта можете да намерите тук.