Това са най-добрите учители на света! Аз съм от претенциозните майки, които не спират да търсят. За само две години дъщеря ми смени шест детски градини, докато най-накрая намерихме „Сладко медено“. Толкова светлина, спокойствие и щастие има в душите на тези учители! Благодаря ви, че зареждате децата ми с толкова чиста енергия!
Лилия Хейг
Създателите на детския център са светли, слънчеви души, които работят всеотдайно и професионално с Любов!
Ваня Караманова
Благодаря за всяко семенце любов и светлина, което посяхте в душата и мислите на нашето момиченце! Успех и нека все така бъдете обсипвани със слънчеви, детски усмивки и родителско доверие! Всеки споделен миг от вашето време беше изключително ценен както за детенцето ни, така и за нас!
Боряна Толева
Вие сте приказни учители от бъдещето, за които всеки родител би се радвал да възпитавате детето му. Не се плашете, ако срещате трудности – те ни карат да ставаме още по-устремени към идеалите си. Успех.
Петър Цветков
Вие сте Най-прекрасните, Най-слънчевите и Най-добрите хора и педагози, които съм срещала. Благодарна съм Ви за всяко зрънце доброта, умение, виждане, музика и светлина, които посявате в децата. Препоръчвам на всеки родител, който се чуди на кого да се довери за детенцето си, да избере вас. Благодаря, за смелостта и че ви има!
Таня Костова
В основата на това, което професионалните педагози предлагат в детския център, е сладка и медена храна за тялото, съзнанието и душата на децата, адаптирана за новото време. Поздравления за новия център за новите деца!
Илиана Салазар
Много хубаво местенце и прекрасни учители – отдадени на работата си и обичащи децата. Препоръчвам!
Елица Стоянова
Място с професионално отношение и визия! Изключителен екип от хора с устойчиви ценности и възгледи, които прилагат ежедневно в работата с децата. Резултатите са налице – от усвояване на нови умения за самостоятелност до ходене с желание и радост. Любяща среда за възпитание, игра и добри практики – истинско богатство за деца и родители!
Светослав и Цветелина
Детето ни посещава „Сладко Медено“ от около половин година. Грижовното и внимателно отношение на учителите, предаващо се и на децата, му позволи бързо да се адаптира и създаде приятелства.
Бяхме приятно изненадани, когато забелязахме, че той започва да проявява емпатия и предразполагащ подход към връстниците и по-малките.
Виждаме, че е жизнерадостен, готов за игри и открива нови интересни занимания.
Имаме доверие на екипа от преподаватели и техните методи и ако трябваше отново да избираме, бихме повторили избора си.
Цветан и Юлия
Мили учители,
Жаки, Катя, Снежи, Яна и Алекс!
Благодарим Ви, че сте наши учители и че оживявате и озарявате общия ни кошер, защото без вас той не би съществувал. Като родители сме спокойни и щастливи, че нашето дете е част от „Пчелния кошер“. Вашата любов, с която дарявате децата – грижовност, отговорност, разбиране и уважение – е израз на познанията и обичта Ви към децата. Голяма част от тези познания са свързани с метода на слънчевото възпитание, който прилагате, развивате и надграждате така успешно. В основата си той включва музика, упражнения и много различни дейности, съобразени с потребностите и интересите на малките пчелички, както и развиващи физическия, умствения и духовния им потенциал. Чрез този метод, Вие дарявате децата с много любов! Развивате в тях тъй-нужните ни добродетели, които ни правят достойни човешки същества и разгръщате и откликвате на техните способности и нужди. Малките пчелички отразяват това ваше възпитание, като обикват природата и заобикалящата ги среда, грижат се една за друга, помагат си и са задружни. За нас е огромна радост, че Ви срещнахме и сме част от Пчелния кошер – „Сладко Медено“!
Сърдечни благодарности! Бъдете здрави и все така всеотдайни и обични към децата и това, което сътворявате!
Слънчеви поздрави,
Марина, Боби и малката пчеличка – Анди 🙂
Да бъде, или да не бъде? Непрекъснато родителите сме изправени пред вариации на
този въпрос по отношение на мъниците ни. Ето някои от тях – къде за някои смешни,
къде сериозни, но определено по важни за всички наши деца теми: Да бъде ли детето
ни със съвременно, „модерно“ име или да следваме традициите и да го кръстим на
предците си? Дали да се роди „спонтанно“ или да изберем деня, да планираме
появата му с цезарово сечение? А дали е правилно само да го кърмим или да му
даваме и вода? Да бъде или да не бъде и на адаптирано мляко? А шоколадът? Ужас!
Дали ще навреди и измени житейския му път? Е, новината е, че такива въпроси можем
да си задаваме, но след като детето ни напусне „гнездото“, за повечето такива избори
ще отговарят други хора, различни, непознати. А ние се залъгваме – „О, избираме
детска градина, значи избираме всичко ние!“ Истината е съвсем друга! Когато детето
ни тръгне на детска градина, най-важното е да изберем хората, при които и с които то
ще прекарва голямата част от времето си, будното, съзнателното време. Няма да крия,
че и ние сме кандидатствали в държавна детска градина, няма да крия, че сме се
надявали на чудото „лека ръка“ на теглещия печелившите, щастливи номерца, които
да влязат в заветното държавно заведение. Тогава се случи нещо, както всичко важно
в живота ни – неслучайно – видях се с майка, чиито деца са били в „чудната“ детска
градина „Бялото кокиче“ и за наш късмет каза, че се отваря втора такава детска
градина съвсем близо в квартала – „Сладко-медено“.
– Защо е „чудна“ тази детска градина? – попитах аз.Всичко в нея се определя и ръководи от нуждите на децата. – отговори приятелката. – Идеята на всички учители там, които са последователи на Учителя Петър Дънов, е нашите мъници да станат хармонични, позитивни, даващи
личности.
– Значи следят за талантите им от ранно детство ли?Не точно, ще разбереш. Просто се обади на телефона, който ти дадох и те ще те поканят.
Така и стана. Обадих се и тези чудесни, позитивни, слънчеви хора ме повикаха заедно
с Иви да им гостуваме в няколко непоследователни (!!!) дни на различните занимания
(непоредни, за да оставят в детето положителен, осъзнат спомен във времето).
И така тръгнахме ние на сладко-медена градина – първо на традиционното сутрешно
занимание по музика под акомпанимента на цигулка и пиано, после на гимнастиката,
на интелектуалните занимания по учебната програма (според МОН), на рисуване и
театър, на разходка сред природата (където играеха, но се учеха и да пазят), на обяд и закуска (на които се благодареше на Земята и природата за нейните дарове), бяхме
дори на среща с дама, която слуша звуците на растенията със специална апаратура,
бяхме и на деня на светлината, месихме хляб… И така не само детето, но и аз добихме
впечатление, че това не е просто някаква детска градина (като традиционните), в която децата ядат, спят, гледат детски филмчета почти през цялото време, следят ги да не се ударят, да не се боричкат, а е общност, която се грижи и обича децата ни, стреми се да ги направи човеци с ценности, които се ценят в човешките общества.
Сигурно вече разбирате, че бяхме щастливи, че имаше свободно място за нас в това
детско общество с ментори-човеци, които са се посветили на децата ни!
И нека не пропускам да кажа, че в „Сладко-медено“ ме изненада отношението към
храната и здравето – там децата се хранят с вегетарианско меню, което е
сертифицирано според законите на нашата страна и проверявано всеки ден. Освен
това при всеки проблем със здравето на децата ми, който аз лично изживявам като
Апокалипсис сега, в тази детска градина срещам изумително разбиране от учителите.
Когато и да съм потърсила съвет и помощ, съм намирала такива. Иви получи контактен
дерматит и едно от „момичетата“ в детската градина видя колко съм притеснена,
донесе ми от домашния си крем, който прави с билки, които събира в планината, и
нещата се оправиха без тежки лекарства, ходения по сто лекари, десетки мнения…
Благодаря! Благодаря и за арниката – за ударено, за черната ряпа при кашлица, за
лимеца… Благодаря за спокойствието и увереността, че лекарството ще подейства,
каквото и да е, защото ти влагаш надеждите, сърцето и душата си.
А, знаете ли, че децата пеят много там? И това е общуване на друго, неосъзнато за нас, големите, ниво (за повечето от големите). И правят жестове, движения, издават
определени звуци, за да се развие и друго у тях, онова, което е невидимо за окото, но
се усеща с други сетива, които затъпкваме, затлачваме, заглушаваме. И това е цяла
философия за живота, за света, начин да бъдат разбрани децата ни, за това кои са
силните им страни. И – НЕ – това не е , за да се види какви са насоките, талантите им,
освен ако не са някакви изключителни. Това е, защото се дава на децата в този период, той е време за трупане на знания, умения, за събиране – дава се музика, движение, отношение към света наоколо, толерантно отношение към останалите – хора, животни,
растения. И знаете ли – никога, нито един от учителите не повишава тон, не дава
пример с агресивно поведение, а се учат децата на уважение, на толерантност, на
непречене на другия.
Мога да кажа само едно – не бих заменила мястото ни в това общество за нищо на
света! Защото искам детето ми да се развие хармонично и всякакси. Така децата
започват да светят, да излъчват във всички страни своята положителна енергия,
светлина.
Благодаря на Вселената, че с толкова много микро събития е направила възможно
точно ние да сме част от концепцията „Сладко-медено“! Благодаря на невероятните
хора, които са това „Сладко-медено“ – на Алекс, на Снежи, на Яна, Катето, Жаки, на
всичките онези каки и батковци, които идват, за да се научат от тях как да бъдат
двигател на детското развитие, да вдъхновяват, да развиват, да дават!
Благодаря!
Анна Пенкова-Нанкова, родител на Иви – най-дивото момиче във Вселената