„Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате… Ако всички приложите този велик закон за благодарността, то най-малко 50% от всички работи на земята ще се уредят.“ Учителя Петър Дънов
Животът ни днес често е забързан, наситен с преживявания, с успехи и трудности, с радости и грижи. Улисани в ежедневието, понякога забравяме да забележим доброто, красивото, което ни обгражда – в природата, в близките и в непознатите хора, в малките неща. А ако го видим, то в нас ще се зароди чувство и мисъл на благодарност. Нашата благодарност ще ни помогне да видим прояви на благодарността навсякъде – благодарността на цветята, които цъфтят и ухаят, благодарността на птиците, които пеят, на дърветата, които дават сладки плодове.
Това разбиране за важността на думата „Благодаря“ се възпитава малко по малко всеки ден, за да стане част от съзнанието на човека. Понякога обаче става акцент в нашата работа. Дотук имахме много различни, нетрадиционни празници, но за благодарността решихме, че един ден няма да ни стигне ? И така се появи седмицата на благодарността.
Потърсихме различни начини да изразим благодарност. Всеки ден благодарихме на въздуха, водата, храната, светлината; на децата, на родителите. Имаше песни, игри, приказки, разговори, във всички занимания вграждахме елементи, свързани с благодарността. Направихме заедно медени курабийки и сурови бонбони „Благодаря“, които децата занесоха у дома. Разбрахме, че и растенията, и животните изразяват своята благодарност по свой начин; че винаги можем да намерим за какво да кажем „Благодаря!“ на хората около нас.
(из сборника „Дарът на феите“). Автор – Ани ?
Споделяме някои от идеите, които реализирахме като самостоятелни занимания или като елемент от заниманията ни по направления през тази седмица.
- В музиката добавихме игра с парола „Благодаря“ към изпълнението на „Песен на гласните букви“ – при зададен знак посоченото дете или група казват „Благодаря!“, а останалите продължават да пеят. Правихме и дишане с благодарност – „Благодаря за живота, който въздухът ми дава!“.
- Благодарността към родителите, приятелите-пчелички и учителите изразихме, назовахме и в бонбон я увихме. На всяка пчеличка благодарихме за качество, с което всекидневно кошера ни озарява.
- Приказки за Благодарността прочетохме и се попитахме – как ли цветята и животните се отблагодаряват – едните с цвят и аромат, а другите – с дар богат. И вие се почудете и отговора намерете :-). И още на майката Земя, на светлината, на въздуха и на водата с песен благодарихме и в рисунки изразихме, че даже и в игри проявихме.
- В занимание по околен свят имахме тема, свързана със сезоните и растенията през пролетта. Свързахме знанията за промените в живота на дърветата и за видовете пролетни цветя с двигателно упражнение (№4 от Упражнения за малките юнаци) и с темата за благодарността. Разговаряхме за това на кого, за какво и как благодарят растенията, а също и за какво и как можем да им благодарим ние. Направихме малко упражнение с пръсти, а след това заедно седнахме в кръг. Подавахме си ябълка – даваме с дясната ръка с думите „Давам с любов“, а приемаме с лявата ръка и казваме „Приемам с благодарност“. След като ябълката обиколи цялата група, всяко от децата я пое за малко в ръце и наум ѝ каза нещо хубаво. После си я разделихме и си я хапнахме. Според децата тази ябълка беше най-сладката ?
- Всяко дете повика своето камъче, благодарихме им за различни неща, които намерихме за важни. Пяхме песента за камъчето в пещерата и после рисувахме върху камъчетата. Резултатът се вижда на снимката 🙂
- Шестоъгълни бурканчета станаха килийки на медената пита. Събирахме цветен прашец върху цветни листчета, за да ги напълним със сладко медено – рисувахме и писахме за какво и на кого сме благодарни. Така бурканчетата-килийки се напълниха с най-сладката думичка на света. Научихме какво значи „Благо-даря”. Пчеличките питаха, отговаряха, споделяха защо, за какво и как благодарим. Потърсихме нещо добро, нещо лошо, нещо малко, нещо голямо, нещо трудно, нещо лесно, за което да благодарим. Жужахме в кошера, за да споделим благодарности и да ги отнесем вкъщи още по-благи – радостно споделени, доверено прошепнати. Правихме пътечка от медени капки между благодарността и помощта. Полюбувахме се на красивите кристали на водата, която е чула думичките ЛЮБОВ и БЛАГОДАРЯ. На дъното на бурканчетата залепихме думичката „БЛАГОДАРЯ”, за да стане още по-благ медецът в тях.
Благодарим на теб, Земя,
че поемаш всяко зрънце
и на топлото ни Слънце,
че събужда в него кълн –
да поникне и узрее
и на нашата трапеза
Дар с Любов да принесе.
- Разговаряхме за даровете на природата и моделирахме с глина любим плод и роза. Завършихме заниманието с упражнение с пръсти: Върховете на пръстите на двете ръце са събрани и допрени един до друг. Отваряме като кълбо, т.е. раздалечаваме пръстите, без да разделяме върховете им и после отново ги събираме. При движенията казваме:
„Пръстчета игриви (отваряне), колко сте красиви (затваряне)!
Благодаря ви от сърце (отваряне), че работихте добре (затваряне)“.
Това са част от вдъхновенията ни, свързани с благодарността. Извън работата с децата имаше и отделно учителско занимание ? Сигурни сме, че всеки от вас може да открие още много начини да направи тази тема близка до децата.
„Хубав е денят. Ще стана да се порадвам на деня, да благодаря за благата, които той крие в себе си. Благодарете на вятъра, защото той проветрява мислите и чувствата ви. Благодарете и на облаците, защото те носят влага, чрез която се освежават цветята, дърветата и плодовете… Всичко живо иска да бъде обичано, да живее свободно и да се радва на благата, които природата дава.“
А вие днес за какво бихте благодарили? Защото благодарността ни дава сили, зарежда и облагородява, а и радост дава 🙂