Идеалът е висша ценност или принцип, образец, който следваме като цел. Всеки човек носи в себе си идеал, независимо дали го осъзнава или не, дали може да го изкаже и обясни. Идеалът живее в него. Отразява се в изборите, които прави, в поведението му, в целите, които си поставя, в морала, към който се придържа и т.н. Ние сме продукт на нашия идеал. Животът ни също. Според различни философски системи идеалът може да бъде постижим или непостижим, но със сигурност се явява стимул и съответно цел, към която се стремим.
Възпитанието е непрекъснат, органичен процес, който започва още преди раждането и продължава през целия живот. То прилича на едно дълго пътуване и както за всяко пътуване е важно да знаем накъде отиваме, така е изключително важно да знаем какъв човек искаме да отгледаме и възпитаме. Запитайте се и си отговорете. Нарисувайте го дори. Това е вашият възпитателен идеал, вашата цел и посока.
Нашият възпитателен идеал може да бъде представен чрез образа на слънцето. Това е символ и, за да бъде по-добре разбран, има нужда от интерпретация, от превод. Защо? От една страна, за да дадем посока на мисълта, а от друга, защото е нужно идеалът да бъде ясен, разбираем, проследим и приложим.
Слънцето е нашата звезда, която дава живот на земята. Без неговата светлина и топлина животът би бил невъзможен. Когато говорим за слънцето, имаме предвид както физическото, външното, така и вътрешното слънце, което живее във всеки човек. Точно както животът на земята зависи от слънцето, така и вътрешният живот на човека, неговите ум, сърце, воля, добродетели, имат нужда от светлината и топлината на вътрешното слънце.
В същото време разглеждаме слънцето като проява на интелигентни, разумни сили:
„Имаме един добър възпитател – Слънцето. Ние трябва да постъпваме тъй, както Слънцето постъпва. Слънцето еднакво изпраща своята светлина навсякъде… Идеалният човек… мисли за всички, той грее за всички, като слънцето.“
Учителя Петър Дънов
Най-важно за нас е разбирането, че човек притежава душа и тяло (материална и нематериална част). В душата са вложени всички добродетели, таланти, способности и дарби. Нашата задача като учители е да създадем подходящи условия, за да могат те да се проявят. Добродетелите могат да поникнат и растат само в светъл като слънцето Ум, топло и чисто като кристал Сърце, силно и здраво тяло и диамантена Воля – това е още един аспект на възпитателния ни идеал.
Стремим се и работим за това, човекът на утрешния ден да бъде добър, умен, силен и богат. Първата стъпка е да поставим доброто като основа за нашия живот.
Ще ви зададем един въпрос. Според вас дали личностният идеал на възпитателя (родител, роднина, учител, треньор, социален работник) трябва да е идентичен с този, който иска да възпита в детето? Можеш ли да възпитаваш в нещо, ако то отсъства от твоя вътрешен свят и морал? Идеята ни е, че ако нямаш нещо, не можеш да го предадеш – нито като възпитание, нито като обучение. Нямаш ли хляб, не можеш да нахраниш детето. Нямаш ли вода, не можеш да утолиш жаждата му. Нямаш ли огън, не можеш да стоплиш никого. След като изберем какво дете искаме да възпитаме, би било подходящо този идеал да бъде споделен – т.е. детето и възпитателят да живеят този идеал и той да живее в тях.
Практиката показва, че много често има разминаване между това, което хората искат, изискват и търсят като възпитание, образование, отношение към децата, и това, което реално правят. Разминава се това, което е в главата им, с това, което е в делата. Неволно, разбира се.
Ако искаме да възпитаме любознателно и умно дете, е добре да му разказваме приказки, да рецитираме стихчета, да му говорим за научни открития и да подхранваме въображението му с игри, да стимулираме креативността и изобретателността му. Искаме ли детето ни да бъде честно, означава ние да сме честни във всеки един момент.
Сами разбирате, че подобно поведение изисква усилие. Дори нещо повече – иска герои, които, в името на утрешния ден и на децата си, са готови да променят себе си. Такива хора (родители и деца) са в състояние да променят света.