Трудолюбие

Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки.

Народът казва „Трудът краси човека“ . В известен смисъл трудът е направил човека човек, дал му е подтик да учи, да открива, да създава. Да работиш с любов и с работата си да допринасяш както за своето развитие и добруване, така и за другите, за обществото – това е разумният начин на живот.

Условия за развитие: да бъде човек прилежен в дейностите си; да бъде постоянен; да работи много; да има ясна цел и смисъл.

Символи и образи: долините; пчелите; мравките; волът; растенията; немският и китайският характер; червеният цвят; белите кръвни телца.

Методи за работа: изучаване на вътрешния свят – развива смелост, решителност, инициатива, трудолюбие и работоспособност, смирение; изучаване на растенията – те имат голямо търпение и трудолюбие; бедността учи на търпение и трудолюбие (не е необходимо да е бедност в обичайния смисъл на думата) – да не се задоволяват всички желания, без да има нужда от работа.

Предложения за възпитателни ресурси:

Още насоки:

  • Мислете и разговаряйте с децата за великите хора като образци на трудолюбие, постоянство, любов към знанието, истината и свободата.
  • Търсете и показвайте смисъла на всяка една работа, да има ясна цел за вас и за децата. Това носи мотивация и помага на човека да обича и харесва това, което прави.
  • Организирайте трудови дейности и включвайте децата в тях, като се съобразявате с възрастта и възможностите им. Да почувстват радост и удоволствие от работата, без да се претоварят като време и усилие. Ако е свързано и с някаква кауза, това ще ги зареди допълнително.

Въпроси за обсъждане:

  • Помага ли работата на човека да се развива?
  • Какъв вид работа обичаш да вършиш?
  • Кога се работи по-лесно – с желание или без?
  • Какво можем да постигнем, ако обичаме да работим?
  • Ако роботите и изкуственият интелект направят така, че човек няма нужда да работи, какво ще прави тогава?
  • Какво искаш да работиш като пораснеш?

Точка на пречупване: При развитието на своите качества е добре да проявяваме разумност. Всяко качество има своята точка на пречупване, т.е. граници, в които е естествено и разумно да се проявява. Отвъд тях то не носи блага на никого, може дори да вреди.
Когато изгуби трудолюбието си и не желае да работи, човек остарява и обеднява – не винаги буквално, но винаги вътрешно. Не говорим за моментно нежелание, за нужда от почивка или развлечение, а за принципно разбиране. Трудолюбието и мързелът са две състояния, еднакво необходими за човека. Лошото в мързела е това, че човек се поддава на него и не иска да работи. Трудолюбивият има желание всякога да работи, но понякога е необходимо и той да бъде мързелив – да си почива. Прекалената работа, претоварването с работа не е добро за човека. Трябва да намерим разумния баланс между работа и почивка. Човек може да изгуби желанието си за работа и заради загуба на смисъл. Затова е добре винаги да успяваме да виждаме целта си, която осмисля една или друга работа.

Позитивни утвърждения:

  • Аз съм работлив, ние сме работливи.
  • Аз съм работлив, справедлив, добър.
  • Обичам да работя, обичам да уча, обичам да създавам.
  • Бъдете трудолюбиви и постоянни като пчелите / мравките!

Вдъхновяващи мисли за трудолюбието:

  • Животът не дава нищо на хората без упорит труд. – Хораций
  • С труд и постоянство всичко се постига. // Без труд почивката не е сладка. – Български поговорки
  • Не познавам никого, който да е стигнал върха без упорит труд. Това е рецептата. Не винаги ще те отведе до върха, но ще те доближи доста.– Маргарет Тачър
  • Не се цели към успех, а към това да допринасяш стойност. – Айнщайн
  • Нищо не унищожава човека толкова, колкото продължителното бездействие. – Аристотел
  • Въоръжете се с търпение и трудолюбие, за да се справяте лесно с всички мъчнотии и изпитания. Само по този начин можете да забогатеете. След това трябва да приложите щедростта и чистотата си, за да задържите богатството, което сте придобили.
  • Защо ти е дадена леността? – Да я премахнеш, да видиш колко си силен. Да извикаш трудолюбието. Когато го извикаш, ти си силен, ти си човек, който мислиш.
  • Трудолюбието и учението идат в помощ на живота, да освободят човека от ненужни страдания. Страданията биват от различен характер, но от какъвто характер и да са те, човек трябва да работи, да учи, докато дойде до онова разбиране на живота, което разрешава противоречията.
  • Ленивият се спъва и греши, а трудолюбивият и способният върви напред и разумно решава задачите си. Той не се стеснява от обкръжаващата среда. Какво правят хората около него, това не го интересува. Той има една цел – да стигне върха. Кой върви след него, как ходи, какъв път е изминал, той не се интересува. Докато се качва към върха на планината, човек не трябва да се обръща назад. Щом се качи на върха, той има право вече да се обърне назад, да гледа ония, които идат след него. Той има право и да критикува. Изобщо само онзи има право да критикува, който се е качил вече на върха.
  • Главното за вас е да се трудите и да знаете, че всеки ден свършвате една работа, необходима за вас. Сърцето ви да бъде чисто, душата – свежа, умът – бодър, а духът – крепък!
  • Трудолюбивият има желание всякога да работи. Не, нужно е понякога и той да бъде мързелив – да си почива.
  • Природата обича прилежните, трудолюбивите хора. Тя иска от човека постоянство. Даде ли му някаква работа, тя не иска да я свърши скоро. Той може да работи върху дадена задача с векове, но тя иска от него постоянство, работа.
  • Трябва да бъдем трудолюбиви, работливи, да работим. – Учителя П. Дънов