Не мислете, че сега ще придобиете честността. Тя седи у вас като зародиш, като потенциална, разумна жива сила, на която трябва да дадете условия да се развива. Честността е жива сила, тя сама расте.
Самостоятелен човек е онзи, който живее съобразно с правилата на природата. Ти
знаеш къде е извора, сам ще ходиш да си донесеш вода.
Честността подразбира да бъдем честни и към себе си, и към другите. Тя намалява илюзиите в нас и прави отношенията ни по-чисти и открити. Самостоятелността е много важна – да се справяме сами, да се грижим сами за себе си, да мислим самостоятелно, да творим, да проявяваме най-доброто от себе си. Но в същото време нашата самостоятелност трябва да носи плодове на общността, за да бъдем пълноценни и смислени.
Разглеждаме самостоятелността в аспекта на образованието като способност на ума. Тя предполага при зададена задача детето:
- да може самò да мисли (да не очаква някой друг да му помага, да свърши неговата работа);
- да има смелостта да опитва да реши задачите си и да понесе последствията;
- да проявява изобретателност, когато срещне затруднения, да не се отказва, а да търси възможни варианти;
- да вярва в собствените си сили, способности и умения;
- да може да приема грешките си (доверие към себе си и към учителя);
- да създава, а да не копира.
Самостоятелността се свързва със свободата. Тя носи в себе си идеята да имаш възможност да направиш нещо. Свободата предполага да можеш да осъзнаваш собственото си присъствие, въздействие, участие и да носиш последствията за тях.
Тялото има нужда от един вид свобода и самостоятелност; личността има нужда от друг вид, сърцето, ума, душата също се стремят да развиват своята самостоятелност, но те са различни. И съответно всички те имат нужда от различна „храна“, от различни преживявания, условия, активности.
Условия за развитие:
- На честност: себепознание и смелост; здрави морални устои; общуване с добри, разумни и честни хора; активна връзка с природата; трудности и изкушения.
- На самостоятелност:
- свобода, доверие, любов;
- светлина (дава възможност на човека да се прояви, да вижда и да върви по пътя си);
- сила, здраве;
- характер (устойчиви психически структури и модели на поведение, които включват изработени взаимовръзки между различните способности, емоции, идеи, действия);
- дистанция (физическа, емоционална, мисловна) – подкрепата да не се превръща в свръхобгрижване, да успяваме да видим отвъд собствените си емоции и мисли действителните нужди на детето и спрямо тях да ориентираме своите действия.
Символи и образи:
- Честност – бащата, английският характер, Юпитер, цъфналият цвят.
- Самостоятелност – родител, учител; единица; аз; път; планина; дърво, клон; котка; вълк; полет.
Методи за работа:
- Честност – искреност пред себе си; изпълняване на обещанията; прями отношения с другите; изправяне на стойката; идея за честност, да я оставим да расте в нас, само да я подхранваме.
- Самостоятелност – правене на грешки, насърчение, подкрепа; трудолюбие; пускане, дистанция, осмисляне и освобождаване от привързаността; смелост, твърдост. Катерене на дърво. Оформяне на почерка. Освобождаване от чуждо одобрение, от търсене на похвала. Въздържание. Трансформиране на противоречия, предвиждане на нуждите на хората. Оригинално творчество.
Предложения за възпитателни ресурси:
- песни: „Да бъдеш“ , „Слушам аз“ , „Магията на цветовете“ , „Дишай дълбоко“ , „Вторник“ , „Ходи, ходи“ , „Да посадим дръвче“ , „Житно зрънце“ , „Зов на планината“ , „Как“ , „Не ли думах“ , „Песен на гласните букви“ (всички изброени песни, с изключение на „Житно зрънце“ , имат и инструментални версии, включени в съответните албуми в YouTube и Spotify, а текстовете им можете да намерите в описанието на албумите в нашата книжарница); популярни детски песни за честността, за самостоятелността и за изброените по-горе символи и образи;
- приказки: „Градът на истината“ , „Стипчивата круша“ , „Къртичето и Слънцето“ , „Рачето, което ходеше по вълните“, „Приказка за росата“ (от сборника „Приказките на Бялото кокиче“ ), „Бягащата пътечка“ (от сборника „Приказки от Слънчевия лъч“ ) и други по Ваш избор;
- упражнения: Упражнение с движение на ръцете и очите, Упражнение за насърчение, Упражнение с показалеца, Упражнение „Мога“ , Упражнение с прави линии, Упражнение с поглаждане на ушите, Двигателно упражнение „Късай-хвърляй“; Упражнение №9 „Издигане“ от Гимнастически упражнения за малките юнаци (може да се изпълняват и с музика).
Още упражнения:
- Стимулиране на творчеството във всякакви дейности.
- Всяка игра, в която дете може да бъде „съдия“ и да следи за спазването на правилата;
- Приучване и поощряване на самостоятелност във всички дейности;
- Всяка игра, в която действа сам или трябва да взема самостоятелни решения.
- Изкачване, катерене на дърво.
- Упражнения за изправена стойка.
- Писане, работа върху придобиване на уверен почерк.
- Две упражнения за самовъзпитание:
- Направете опит за една седмица да бъдете абсолютно честни спрямо себе си. Да не допускате никаква лъжа нито в чувствата, нито в мислите, нито в действията си. Съзнанието ви трябва да бъде будно, преди всичко да сте честни спрямо себе си.
- Наблюдавайте се и си записвайте всяка нечестност, която допуснете в мисли, думи или дела. Може да го опитате за ден или за седмица, за месец – по ваш избор. Стремете се след това да поправите грешките си.
Въпроси за обсъждане:
- Как присъства честността в моето ежедневие?
- Мога ли да бъда честен със себе си?
- Честността помага или пречи?
- Кой в моето семейство / за мен е пример за честност?
- По какво познаваме дали някой е самостоятелен?
- При какви условия човек губи самостоятелността си?
- Важно ли е за теб да си самостоятелен? Защо?
Точка на пречупване: При развитието на своите качества е добре да проявяваме разумност. Всяко качество има своята точка на пречупване, т.е. граници, в които е естествено и разумно да се проявява. Отвъд тях то не носи блага на никого, може дори да вреди.
Честността се отнася първо до нас самите, а след това до отношенията ни с другите, затова имаме нужда от изключителна себенаблюдателност и осъзнатост за случващото се в нашите мисли и чувства. Задължително е да различаваме двете течения – на ума и на сърцето, и да откриваме корена на нашата мотивация за честност. Дали казваме нещо, което е вярно, но с цел да нараним другия или да го манипулираме; дали избираме определени факти, за да постигнем резултат, който желаем. Нужен е баланс между умствените и сърдечните сили. Рискуваме (ако следваме сляпо честността) да се превърнем в агресори. Честността има отношение към принципа на Истината, но никога не е безсърдечна. Тя не може да съществува без справедливостта и благородството.
Честността проличава, когато сме сами и никой не ни наблюдава и контролира. А също и по това дали сме честни спрямо всички или избираме към кого да я проявим и към кого – не. Тогава можем да разберем дали е абсолютна в своите прояви.
Самостоятелността предполага човек сам да може да се справя. Опасностите са в две посоки. Едната е да не даваме достатъчно възможност на детето да израства самостоятелно (така формираме зависимост от възрастния / родителя). А другата крайност е да прекалим със самостоятелността на детето, като го натоварваме го с ненужни и неадекватни за възрастта отговорности и задължения. Едната крайност създава хора, които чакат другите да се грижат за тях. Другата – личности с определени дефицити. Изграждането на зрял индивид понякога отнема десетилетия, защото самостоятелността предполага да сме адекватно емоционално и ментално зрели, да поемаме отговорност за емоциите, мислите, идеите, думите и поведението си.
Желанието на човека да се освободи от ограниченията е на място, но той трябва да знае начина как да се освободи. Ограниченията показват докъде се простира самостоятелността му. А разумността означава да знаем как да използваме ограниченията, които животът и природата налагат като граници за всички същества. Да сме самостоятелни не е равно на себичност, незачитане на другите, скъперничество, затвореност и т.н.
Позитивни утвърждения:
- Аз съм честен, ние сме честни.
- Честни, справедливи и благородни.
- Зная, мога, правя.
- Мисля и постигам, разбирам и решавам.
- Вярвам и успявам с всичко да се справям.
Вдъхновяващи мисли за честността и самостоятелността:
- Да бъдеш абсолютно честен към самия себе си – ето това е едно добро упражнение. – Зигмунд Фройд
- Истински честен е този, който винаги се пита дали е достатъчно честен. – Плавт
- На този свят само едно говори без език – честността. – Грузинска поговорка
- Честността е първата глава от книгата на мъдростта. – Томас Джеферсън
- Честността може да не ти носи много приятели, но винаги ще ти донесе истинските. – Джон Ленън
- Най-добрият знак за успех за един учител е, когато може спокойно да каже – „Децата вече се справят така, сякаш ме няма“. // Никога не помагай на дете със задача, с която то чувства, че може да успее. – Мария Монтесори
- Този, който мисли самостоятелно, мисли в същото време по-добре и по-плодотворно. – Стефан Цвайг
- Всеки индивид, стремящ се да постигне по-високо ниво на съзнание, трябва преди всичко да се стреми да придобие психологическа и интелектуална индивидуалност, която ще му позволи да мисли самостоятелно. – Джон Бейнс
- Човек трябва да бъде искрен пред себе си, да признае погрешката си. По този начин той ще освободи съзнанието си от излишен товар.
- Честността трябва да бъде качество на всеки индивид. Ще бъдеш честен и към растенията, и към животните, и към хората.
- Честността се предава от бащата, а справедливостта – от майката.
- Моралът, честността ти се изпитва, когато си сам: никой да не те следи, никой да не те контролира.
- Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност.
- Честността усилва волята. Честността и Справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството. Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на духа на човека.
- За да запази своята самостоятелност и устойчивост, човек трябва да има една опорна точка, отдето да започне.
- Естествено е човек да се стреми към свобода и самостоятелност. Този стремеж не е само индивидуален, но общ за цялото човечество.
- Човек е самостоятелен, докато е силен. – Учителя П. Дънов