Концентрация

Концентрирането на мисълта е в зависимост от дишането – колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се концентрира. От друга страна, концентрирането на мисълта се определя и от броя на идеите, които вълнуват човека – ако държи много идеи в ума си, човек става разсеян.

Концентрацията е качество на ума, което позволява продължително време да насочваме мисълта си в една „точка“ (тема, казус, действие…). Човек може да насочи мисълта си и в няколко неща едновременно. Един инструменталист внимава във всеки момент за точността, с която изпълнява даденото произведение, за ритъма, за динамиката, за координацията на двете ръце, за чувството и пр. Танцьорите в група съобразяват освен собствените си движения, също и разстоянието и взаимодействието с партньорите, движението в пространството и т.н.

Условия за развитие:

  • Да работим всеки ден върху концентрацията си;
  • Да можем да различаваме хармоничните чувства от дисхармоничните; да отделяме организираните мисли, които носят благородни качества, от неорганизираните;
  • Когато се концентрираме, да се фокусираме върху доброто, позитивното;
  • Да дишаме дълбоко;
  • Да държим една основна идея в ума си;
  • Да изпълняваме самостоятелни задачи, да упражняваме четене с разбиране, текстови задачи и др.

Символи и образи: котката, дебнеща пред дупка на мишка или чакаща пред вратата на стопанина; жълтият цвят; мишена, концентрични кръгове; свещ.

Методи за работа: любовта концентрира човека и го кара да размишлява; ученето – обучението в училище и университета; изучаването на математика, алгебра; дълбокото дишане; музиката; болестите; молитвата, съзерцаването, силните желания; концентрация върху обект; наличие на любимо занимание, хоби. Добре е да се започне с малки задачи за концентриране на ума.

Предложения за възпитателни ресурси:

Още упражнения:

  • Упражнения с два едновременни компонента – напр. да извършва някакво движение (ходене, клякане, скачане, хвърляне и хващане на топка), докато отговаря на въпроси.
  • Концентриране върху дъгата – като цяло или върху отделен цвят.
  • Правете опити да съсредоточавате погледа си върху някой предмет, без да мигате. Започнете от една минута и постепенно увеличавайте. През това време съзнанието ви трябва да бъде съсредоточено, да не се разсейвате.
  • Задачи, свързани с предварително определен брой повторения – напр. изпяване на дума 10 пъти, скачане 5 пъти, клякане 21 пъти и подобни.
  • Да се пее тона ми или тона си точно определен брой пъти – напр. 4, 5, 8, 16, 25, 35, 40, 75. За проследяване на броя изпявания и контролиране на точността на тона се изисква голяма концентрация.
  • Дълбоко дишане.
  • Упражнение за самовъзпитание: Представете си, че се движите с огромна бързина и влизате в Слънцето. Наблюдавайте се докъде можете да достигнете. За това упражнение се изисква голяма концентрация на мисълта. Ще бъдете концентрирани, за да може не само мисълта ви да пътува, но и цялото съзнание. Тогава ще усетите две течения – едното отива от Земята до Слънцето, а другото се връща назад. По този начин става правилна обмяна между слънчевата енергия и вашата. Добре е да правите това упражнение, когато сте неразположени духом.

Въпроси за обсъждане:

  • С какво ни помага концентрацията?
  • Важно ли е да успяваш да управляваш мисълта си?
  • Умееш ли да задържаш вниманието си продължително време и върху какво?
  • Концентрацията вродена ли е или трябва да се развива с упражнения?
  • Кои професии и дейности изискват силна концентрация?

Точка на пречупване: При развитието на своите качества е добре да проявяваме разумност. Всяко качество има своята точка на пречупване, т.е. граници, в които е естествено и разумно да се проявява. Отвъд тях то не носи блага на никого, може дори да вреди.
Човек може да се концентрира малко или много. И в двата случая той може да развива това умение, като крайна точка в това развитие практически няма. Същественото е в какво се концентрираме, защо и колко (като интензивност и продължителност.) Ако поддържаме силна концентрация върху неразумно желание, мрачна мисъл, негативно чувство и т.н., тогава това не е в наша полза. Притежаваме качеството, работим с него, но не го използваме по градивен, а по разрушителен за нас и другите начин. Ако пък пренебрегваме това качество и не работим за него, това в голяма степен пречи да реализираме своя потенциал, идеите, желанията си, а също така води до отслабване на паметта.

Позитивни утвърждения:

  • Съсредоточен съм, за да постигам желанията си.
  • Обичам, концентрирам се, успявам.
  • Аз съм тук и сега.
  • Концентриран съм в доброто.

Вдъхновяващи мисли за концентрацията:

  • Вниманието не е концентрация. Кришнамурти
  • Ако можете да продължите да играете тенис, когато някой стреля на улицата, това е концентрация. – Серина Уилямс
  • Правилото „да бъдеш тук и никъде другаде“ се явява ключ към пълната концентрация. Да бъдеш само в текущия момент. Не е нищо повече. – Чък Норис
  • Винаги помнете, фокусът ви определя вашата реалност. – Джордж Лукас
  • Една от причините, поради които малко от нас постигат това, което наистина искаме, е, че никога не насочваме фокуса си; никога не концентрираме силата си. Повечето хора си проправят път през живота, като никога не решават да овладеят нещо конкретно. – Антъни Робинс
  • Трябва да задълбочаваш своя ум, а не да го разширяваш, и – като фокуса на увеличителната леща – да събереш цялата топлина и всички лъчи на ума в една точка. –  Хелвеций
  • Мозъчните изследвания на умствените тренировки, при които поддържате един-единствен избран фокус, показват, че колкото повече се откъсвате от това, което ви разсейва и се фокусирате върху това, върху което трябва да обърнете внимание, толкова по-силна става тази мозъчна верига. – Даниел Гоулман
  • Любовта винаги концентрира човека, тя го кара да размишлява.
  • Туй, в което човешкият ум е съсредоточен, то расте.
  • В концентрирането човек трябва да различава хармоничните чувства. Концентрацията трябва да отделя организираните мисли, които носят благородни качества, от неорганизираните, защото нас ни препятстват неорганизираните мисли, неорганизираните чувства и неорганизираните постъпки.
  • Разрешаването на великите задачи в живота изисква голяма концентрация на мисълта. Учените хора постигат голяма концентрация на мисълта си чрез задачите и проблемите, които решават. Обикновените хора, които не се интересуват от науката и не напрягат много мисълта си, дохождат до концентрация чрез болестите.
  • Даже когато една мисъл ви безпокои, трябва да можете веднага да се концентрирате и да работите.
  • Когато дойде до изпитанията в Живота, човек трябва да има концентрация.
  • Човек се ражда само с възможност да се концентрира и трябва да работи всеки ден за това.
  • Концентрирането е способ да не хабим енергиите си безразборно и онова, което Природата ни е дала, всякога да го турим навреме.
  • Човек трябва да работи върху себе си, да придобие съсредоточаване. Когато е съсредоточен, мисълта помага на човека да се предпази от ред нещастия и катастрофи в живота.
  • Човек трябва да бъде съсредоточен в себе си, с цел да се изучава, но не и да се затваря за ближните си.
  • Който иска да запази светлината на ума си, топлината на сърцето си и силата на душата си, трябва да бъде съсредоточен. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щом умът е съсредоточен, човек помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметта. – Учителя П. Дънов