Преди много, много години в едно селце в Италия се родило момиченце. Кръстили го Наталия. В семейството имало две по-големи деца – момче и момиче, които много се радвали на сестричката си и от раждането ѝ се грижели за нея и ѝ помагали. Наталия изглеждала обикновено дете и по нищо не се отличавала от другите. Обичала да играе на двора, тичала след козички и агънца, галела котенцата и кучетата, измисляла с приятелите си от селото всевъзможни игри. Вечер заедно гледали звездите по небето и си представяли, че пътуват до тях. Тя измисляла най-интересните истории и другите деца искали често да им разказва за звездите. Обичала цветята в градинката и се грижела за тях. Всеки ден ги поливала, плевяла ги, радвала им се.
Семейството живеело до планината, но родителите често пътували из страната. Когато дъщеря им поотраснала, те започнали да я вземат със себе си. Наталия много обичала да пътува, да научава нови неща, да се среща с различни хора. Продължавала да се интересува от растенията и да се грижи за тях. А когато семейството се прибирало у дома, тя винаги намирала време да седне на двора, да погледне към планината и да ѝ разказва къде е ходила, какво е научила.
– Планината е моят Великан – обяснявала тя. – И понеже той не може да пътува, защото е много стар, аз му разказвам какво ново има по света.
Расло момичето, порасло. Ставало все по-умно и лъчезарно. Един летен ден обаче в селото задухал някакъв по-различен вятър. Събрали се огромни облаци, скрили слънцето и настанал мрак, но не завалял дъжд. Хората побързали да се приберат по домовете си. Толкова тъмно станало, че дори животните замлъкнали. Тогава се появила вихрушка, която се насочила право към дома на Наталия. Чул се гръм, светнала светкавица, вратата на къщата се отворила и вихрушката влязла в къщата. Докато родителите разберат какво става, тя грабнала Наталия и изчезнала в небето.
Вятърът изведнъж спрял, а облаците се стопили. Всичко утихнало за минута. Хората излезли от къщите си и започнали да търсят Наталия, но не я намерили никъде. Търсили я и в съседните села, в горите, край реките. Обиколили цялата Италия, но никой не бил чувал или виждал момичето. Една сутрин родителите ѝ се обърнали за помощ към слънцето.
– Молим ти се, Слънчо, помогни ни! Изчезна ни детенцето, нашата дъщеря! Търсихме я къде ли не, но не успяхме да я намерим. Ти виждаш всичко отгоре. Намери я!
Слънцето чуло молбата им и изпратило своите лъчи да обиколят земята и да намерят Наталия. И те я намерили. Върнали се на другия ден при родителите и ето какво им разказали:
– Наталия се намира в една далечна страна. Тя е добре, не се безпокойте за нея. Живее в пещера при най-стария великан на земята. На него му предстои скоро да заспи дълъг великански сън и ще се превърне в планина за хиляди години, но преди това трябва да предаде на някого своето знание. Наталия е била избрана от него заради желанието ѝ да учи. И защото, докато е живяла тук с вас, се е научила да говори с вашата планина.
– А кога ще се завърне? – запитали родителите ѝ.
– Това само великанът знае. Тя има важна задача. Но той се съгласи да я пуска отвреме навреме да идва до Италия и да се вижда с вас. После отново ще се връща при него, за да продължи обучението си. Тя ще трябва да научи всичко за скалите и пръстта, за реките и езерата, за облаците и ветровете, за цветята, тревите, дърветата, за животните и даже за децата. Tрудна е задачата, но се налага да издържи, за да се грижи за всички, когато великанът заспи. Само ако изучи цялото това знание, тя ще може да помага на другите.
Минало много време. Цели 25 години. В един прекрасен слънчев ден Наталия се прибрала в Италия. Тя вече била свободна, защото Великанът заспал своя дълъг сън. Научила толкова много от него, че направила училище за малки и големи. Но не мислете, че построила някаква къща за училище. Не. Където и да отидела тя, около нея веднага се събирали децата и тя започвала да им разказва. Водела ги при реката или в гората, на полето или в планината, при изворите, при скалите, сред тревите. Там било нейното училище. Под слънцето, луната и звездите били нейните класни стаи. Затова го нарекли Живото училище.
Предлагаме Ви още идеи и материали за развиване на Любознателност.