Любознателност

Колкото по-голям интерес и любознателност има човек, толкова по-млад е той. Младостта подразбира учение.

Любовта към знанието е двигателят на нашето самоусъвършенстване. Тя извиква в нас интереса към заобикалящия ни свят, към науката и изкуствата, стремежа да учим и да се развиваме. Започваме с неизчерпаемата любознателност на малкото дете и, ако успеем да я съхраним и развиваме в себе си през годините, тя запазва младостта в нас.

Условия за развитие: средата (примерът на семейството и близкото обкръжение, учителите).

Символи и образи: малкото дете; младият човек; човешкият нос; безименният пръст; острата муцунка на мишката.

Методи за работа: обновяване – всеки ден да прибавяме по нещо ново към знанията си; поддържане на добро разположение – то дава импулс за учене и работа; осигуряване на разнообразни стимули и задачи.

Предложения за възпитателни ресурси: 

• песни: „Училище“ , „Училищно звънче“ , „Марш на светлите сили“ , „Сряда“ , „Не ли думах“ (всички изброени песни имат и инструментални версии, включени в съответните албуми в YouTube и Spotify, а текстовете им можете да намерите в описанието на албумите в нашата книжарница); популярни детски песни за знанието, училището, и за изброените по-горе символи и образи;
• приказки: „Приказка за приказката“ , „Наталия“ , „Груухсчо“ от сборника „Приказки от Слънчевия лъч“ , и други по Ваш избор;
• упражнения: създаване на разнообразни стимули за децата, поставяне в нови ситуации, посещаване на нови места, измисляне на нови игри, стимулиране на дух на откривателство, екипни задачи, проекти. Упражнение №8 „Щъркелче“ от Гимнастически упражнения за малките юнаци (може да се изпълнява и с музика);
• Игри: „Кръгът на животните“ , Упражнение – игра „Растенията и ние“ , „Мозък и нервна система“ , „Бели дробове“.

Още упражнения:

• Старателно дъвчене при хранене: Когато дъвчем добре храната си, изпитваме приятно разположение, което дава импулс за работа и за учене. При добро разположение, човек всякога мисли добре.
• Плетене на въже: Вземаме и сплитаме много нишки в общо въже. Колкото по-дебело е едно въже, толкова по-здраво е то. По същия начин всяко ново знание, което придобиваме, се свързва със старото. Това дава сила на мисълта ни и ставаме по-умни, по-знаещи и можещи.
• Изучаване на велики личности, като образци на трудолюбие, постоянство, любов към знанието, истината и свободата.

Въпроси за обсъждане:

• Какво означава да си любознателен?
• Познаваш ли любознателни хора? Кои/какви са те?
• Какви неща искаш да научиш? Какви теми са ти интересни?
• Според теб кое е по-лесно – да учиш или да правиш?
• Човек научава повече от книгите / интернет или от прилагането на знаието?
• Има ли неща, които постоянно те вълнуват?
• Имаме ли нужда от любознателност? Какво ни дава тя?

Точка на пречупване: При развитието на своите качества е добре да проявяваме разумност. Всяко качество има своята точка на пречупване, т.е. граници, в които е естествено и разумно да се проявява. Отвъд тях то не носи блага на никого, може дори да вреди.

По отношение на любознателността е добре да сме внимателни в различни посоки. На първо място истинската любознателност подразбира любовта ни към знанието да бъде чиста, да не зависи от личния ни интерес за себедоказване, за високи оценки, по-добра професия и т.н. От друга страна, да не „залитаме“ само в трупането на знания, без да ги прилагаме на практика. Разбира се, човек е добре да знае повече, отколкото изисква оперативното му ежедневие, но също така е важно да извлече максимум практическа полза от своите знания. В случая нямаме предвид само материална полза, но и полезност по отношение на моделите му на мислене, на отношението му към света и околните, към ценностите, идеите и поведението му.

И също така да не маскираме любопитството като любознателност. Всеки от нас проявява в някаква степен любопитство и в нормални граници то не е нещо лошо. Просто в себе си трябва да можем честно да определим причината за нашия интерес и съответно да разграничаваме любопитството и любознателността.

Позитивни утвърждения:

• Търся, уча, зная, мога, правя.
• Напред! Науката е слънце…
• Знанието чака мен – уча с радост всеки ден.

Вдъхновяващи мисли за любознателността:

• Важното е да не се спира със задаването на въпроси. Любознателността има своя собствена причина за съществуване. – Айнщайн
• Никога не прави нищо, което не знаеш; но научи всичко, което трябва да знаеш, и така ще преживееш щастлив живот. – Питагор
• Невъзможно е да научиш  нещо, което мислиш, че вече знаеш добре. – Епиктет
• Няма по-естествен стремеж от стремежа към знание. – Монтен
• Знанието не се корени във фактите, а в любознателността. – Д. Чопра, Рудолф Е. Танзи

• Първото условие за учене е любов към знанието. Няма ли любов към знанието, той нищо не може да постигне.
• Човек трябва да се стреми към знанието от любов към него, без да има някакъв интерес. Знанието трябва да иде от любовта. Онзи, който е добил знанието с любов, и онзи, който го е добил само от интерес, се различават. И резултатът на това знание, придобито по един или друг начин, и то се различава.
• Ако няма любов към знанието, човек винаги ще живее в съмнения.
• Човек трябва да обича знанието, да се стреми към него, без да го свързва с мисълта за растежа на своя ум – започне ли да мисли колко е израснал умствено, той непременно ще се спъне; започне ли човек да мери Любовта си, тя непременно ще пресъхне. За да растеш и да се развиваш правилно, нужно е знание и любов. 
• Знание, което не се предава и приема с любов, няма отношение към истинското знание.
• Не можете да имате любов към знанието, ако мъдростта не е авторитет за вас. 
• Ако майката и бащата са любознателни, и децата им ще бъдат такива.
• Сега всички хора трябва да дойдат до онзи дух на любознателността, който всички деца имат и да се радвате на малките придобивки в света. Всеки ден ще ви се открива по нещо, което е важно за вас.
• Да учи човек под някакъв външен натиск, това още не значи любознателност. Истински любознателен човек е този, който по свое желание учи и преодолява всички препятствия и мъчнотии. – Учителя П. Дънов