Преди много години имаше готвач, който не ходеше на състезания по готвене, но беше толкова добър, че от всички краища на земята отиваха при него крале, президенти, министри, учени. Храната му беше божествено вкусна всеки път, но никой не знаеше как точно става такава. Идваха да се учат при него – записваха си точно какво прави, как го приготвя и пак не се получаваше толкова вкусна храна като неговата. Понякога пристигаха и готвачи, които искаха да премерят силите си с него. Носеха му продукти, за които той дори не беше чувал, и искаха да ги сготви, но дори и тогава той се справяше по-добре.
Готвачът живееше скромно в малко градче с прекрасното име Здравец високо в планината. Дните му минаваха по един и същи начин. Сутрин обикаляше преди изгрева горските поляни. Събираше билки, треви, цветя, листа, коренчета и какво ли още не. До обяд готвеше и учеше учениците си. След обяд приготвяше разни подправки, а вечер обичаше да свири с приятелите си. Скоро хората разбраха, че храната му е не само вкусна, а и лечебна. Да, наистина. Толкова добре я приготвяше, че дори болни хора оздравяваха от нея.
Ако имаше нещо специално и различно, което можеше да се забележи, това беше пеенето. Още щом влезеше в кухнята си, готвачът запяваше. Пееше през цялото време. Казваше, че колкото повече пееш, толкова по-вкусна става храната.
Цветовете на дъгата –
те растат и по Земята
и се вливат във храната.
За да бъде всеки здрав
добър, силен и богат,
е добре да знае как…
Така учеше и учениците си да готвят: с любов, с песен и с разум.
– Важно е да знаете в кой ден и в кой час коя храна да изберете и как да я приготвите – казваше им той. – Има си време за всичко. А сложите ли и малко любов в своята храна, вълшебна става тя…
Разбира се, повечето от хората не му вярваха, даже се засмиваха на думите му, но… храната му пък всеки харесваше.
В град Здравец имаха традиция. Всяка година правеха голямо тържество, посветено на природата. Но веднъж се случи нещо неочаквано. Учениците от училището се готвеха за празника. Бяха си разделили задачите. Едни се грижеха за украсата, други – за музиката, трети – за театралната постановка и т.н. Разбира се, щеше да има и богата трапеза. И точно тогава отбор „За храната“ разбра, че тяхната част от празника може да пропадне. Не можеха да измислят какво да сготвят. Шестте деца в него вече цяла седмица събираха желания, приготвяха менюта и отново, и отново обсъждаха…, и всеки път откриваха проблеми. Нямаше храна, от която всички да могат да ядат. Бяха много разтревожени.
– Какво да направим? – питаха се те. – Ще провалим празника… Кой ще ни помогне?
И тогава някой се сети.
– Да отидем при чудния готвач! Само той може да ни спаси.
Децата с надежда хукнаха към къщата му. Почукаха на вратата, той отвори и ги покани да влязат. Те седнаха и започнаха да обясняват, че трябва да измислят почерпка за празника и не могат да се справят, затова имат нужда от помощ.
– Добре, но не разбирам какъв е проблема – каза готвачът. – Какво искате да приготвим?
– Торта! – извикаха в един глас и шестте деца.
– Разбрано – усмихна се той. – Ще направим торта.
– Не, не можем – каза едно от децата. Моята сестричка не може да яде торта, защото в нея има мляко. А от мляко я боли корема и ѝ излизат пъпки по кожата.
– С какво да почерпим тогава?
– Да замесим питка.
– О, не – обади се друго дете. – Моята майка не може да яде нищо, в което има брашно. Може да има и други като нея.
– С ядки?
– Не става. Помните ли какво стана на последния празник? Едно дете от класа на брат ми си взе само един бадем и после не можеше да си поеме въздух… Наложи се да викаме лекар.
– Други идеи?
– Да направим меденки.
– И това не можем. Един мой приятел не трябва да яде мед.
– Тогава ще направим кюфтета. Всички обичат кюфтета.
– Забравихте ли? Кюфтетата са от месо, а имаме вегетарианци в нашия клас. Те не ядат месо.
Готвачът ги изслуша и се усмихна. Накрая стана и ги запита:
– Деца, искате за всички да сготвим едно и също нещо, нали?
– Да, разбира се.
– И всички да могат да похапнат от него?
– Дааа!
– Ето какво може да бъде – и той донесе чаша чиста изворна вода. – Само водата е обща за всички нас, но храната ни е различна. Ако искате да празнувате и да живеете заедно, ще трябва да готвите различни неща за своите приятели, защото храната както може да лекува, така може и да разболява. За всеки стомах има специална храна. А сега елате с мен в градината да наберем сладки плодове и зеленчуци – те събират сили от Слънцето и от Земята, от въздуха и от водата, и ни ги дават с радост.
Всички тръгнаха, а готвачът тихо прошепна нещо и се случи вълшебство – децата чуха гласовете на плодовете, които им изпяха своята песничка:
Ний сме плодчета вкусни и пресни, знаем игри и закачки чудесни.
Топлото Слънце над всички ни грее, радост в душата ни вечно да пее.
Жълти, червени и сини, зелени, под Слънцето зреем ний вечно засмени.
Със здраве и сили децата даряваме, любов от Земята обилно им даваме.
Дали отбор „почерпка“ се справи с трудната си задача? Да, от този ден нататък жителите на градчето Здравец научиха нещо много важно за храната – как да я приготвят с любов и грижа за всички.
А ако искате да разберете как децата от „Сладко медено“ прекараха деня на „Революция в храненето“, посветен на хранителните алергии, можете да прочетете статията „Кулинарна работилничка“.