Преди хиляди години на една далечна планета живял цар. Той притежавал най-голямото царство. Имал само една дъщеря, която щяла да наследи трона, и когато тя пораснала, започнали да идват принцове от различни страни, за да искат ръката ѝ. Царят обаче бил много мъдър и не бързал да избере. Търсел най-добрия, най-умния, богат и силен момък, на когото да повери щастието на дъщеря си и управлението на цялото царство.
Неочаквано един беден младеж от крайните квартали извикал:
– Аз ще се оженя за принцесата!
Повечето хора се засмяли. Казвали:
– Но ти не си нито богат, нито си принц. Даже не си толкова умен. Как ще издържиш изпитанията на царя?
– Не знам как – отговарял той. – Знам само, че ще направя всичко, което трябва, за да се оженя за принцесата, защото я обичам.
И без повече да се колебае, тръгнал към двореца. Когато стигнал там, го завели в голямата зала, където царят приемал кандидатите.
– Разбрах, че ти искаш да се ожениш за дъщеря ми – започнал спокойно да говори царят.
– Да, Ваше величество.
– Разбрах също така, че не си принц, нямаш армия, не знаеш как да управляваш.
– Така е – отговорил момъкът.
– Освен това не си учил в университет. Поне работа имаш ли? Какво можеш да правиш?
– Да, царю – поклонил се младежът, – работя като помощник на майстор-дърводелец.
– Добре. Но като те гледам, не си и достатъчно силен. А аз съм решил, че ще дам ръката на дъщеря си на най-силния. Готов ли си да изпитаме силата ти? Ето, виж моите войници колко са силни.
– Ваше величество, нека да се подготвя за това изпитание – помолил младежът. – Ще направя всичко, което е нужно, за да спечеля ръката на дъщеря Ви.
– Така да бъде.
Царят станал, а момъкът излязъл от двореца и тръгнал да търси някой, който да го научи как да стане достатъчно силен. Посъветвали го да отиде в гората. Там живеел един дядо, който бил толкова стар, че никой не знаел на колко години е. Момъкът веднага хукнал натам. Намерил стареца, разказал му защо е тук и го помолил за помощ. Дядото се съгласил и момъкът останал да живее при него. Всеки ден тренирал усърдно. Така изминали седем години. Отново се явил в двореца пред царя. Бил станал толкова силен, че с една ръка можел да повали трима от неговите войници.
– Виждам, че тялото ти е станало силно, но все още не си най-силният, когото аз търся – твърдо казал царят. – Ако искаш ръката на дъщеря ми, трябва да потърсиш друга сила.
Момъкът се изненадал и тръгнал обратно. Върнал се при стареца замислен.
– Откъде да взема друга сила?
– А ти откъде вземаше досега сили? – запитал старецът.
– От упражненията – замислено отговорил момъкът.
– Сега помисли откъде още можеш да вземеш сили. Мисля, че трябва да тръгнеш на път, за да намериш отговора.
Момъкът го послушал. Взел една торбичка и тръгнал. По пътя минавал през гори, реки, планини. Веднъж, както вървял, чул отнякъде прекрасни звуци. Видял на полянка до едно езеро младо момиче да свири на флейта, а около него всички животни се били събрали, стояли притихнали и го слушали.
– Това е огромна сила – казал си момъкът, – може би това е, което ми трябва.
– Моля те, научи ме да свиря като теб! – обърнал се той към девойката. – Откъде идва тази сила? Нужно ми е да я усвоя, за да се оженя за царската дъщеря.
– Добре – казало момичето, – ще опитаме да те научим да свириш и да пееш. Това се нарича музика и нейната сила е в сърцето на човека.
Момъкът останал да живее и да се учи да свири и да пее при езерното момиче. Минали още седем години. Той отново се явил пред царя. Извадил флейтата и изсвирил песента на птиците. Царят го погледнал и казал:
– Виждам, че и сърцето ти е станало силно, но това все още не е достатъчно. Ти дори не можеш да четеш. Не мога да поверя дъщеря си и царството на неук човек.
Момъкът прибрал флейтата и си тръгнал. Сълзи имало в очите му, но все още бил твърдо решен да се ожени за царската дъщеря. Пред него се появил старецът.
– Знам от какво имаш нужда. Отиди в училището в големия град на брега на океана и потърси най-умния учител.
Момъкът се зарадвал и тръгнал. Лесно намерил училището и помолил да го вземат за ученик.
– Защо ти е това? – запитал го учителят. – Тук учат деца, а ти си голям…
– Искам да мога да чета, да пиша, да разбирам и да мисля правилно.
Приел го учителят. И там момъкът учил седем години. Научил се да мисли, да чете, да пише, да говори различни езици, да смята. Отново се явил пред царя. Царят този път се зарадвал да го види. Говорил дълго с него. Накрая казал:
– Чудесно си усвоил силата на мисълта, но и това не е достатъчно. Понеже си много упорит и не се отказваш, както направиха всички други принцове, ще ти дам още един шанс. Върви и внимателно потърси още сила, която не си събрал. Ако дойдеш като най-силния човек на планетата, ще получиш ръката на дъщеря ми. Ако не се справиш – повече няма да те пускат в двореца. Върви и не бързай да се връщаш.
Момъкът излязъл от царския и видял стареца, който стоял и го чакал.
– Ти вече откри силата на сърцето, на ума и на тялото, но има още много извори на силата в нашия свят. Царят явно иска да намериш всичките, за да ти повери царството си. Ще ти дам един съвет. След всяка нова сила, която усвоиш, преди да тръгнеш към двореца, си задавай въпроса: „Откъде още човек може да намира сили?“. Ако три дни мислиш и не се сетиш за нищо, тогава бързай назад към царския дворец.
Момъкът останал сам. Вървял смело, стъпвал здраво и вярвал, че ще успее. Спрял да похапне в една гостилница край пътя. Поговорил си с готвача и разбрал, че всяка храна дава различни сили на човека. Че има храна, която може да ти даде сила на ума, друга храна може да те направи по-благороден, трета храна може да ти даде силна воля. Зависи как я избираш, как я приготвяш, какви подправки слагаш… Помолил готвача да го учи и останал да живее в гостилницата като негов помощник. Скоро изучил всички билки, подправки, растения, плодове, кога и как да се приготвят. Един ден готвачът му казал:
– Време е да продължиш нататък. Научи това, за което остана при мен. На добър час!
Момъкът отново тръгнал на път. Вече започнал да разбира, че задачата на царя изобщо не е лека и има толкова много неща, които трябва да научи, ако иска да получи ръката на принцесата. В сърцето му трепнало нещо при спомена и той забързал напред. Вечерта се спрял пред една пещера, от която се виждала слаба светлина. Влязъл и видял човек, вперил поглед в небето. Това бил звездоброец. Момъкът останал при него и научил, че всяка звезда дава различни сили, в зависимост къде по небето се намира.
След като изучил силата на звездите, момъкът тръгнал отново напред. В гърдите си усещал силна радост. Вървял и си пеел. Стигнал до голяма и буйна река. Видял, че малко по-надолу има лодкар, който превозва пътниците, но си помислил, че е достатъчно силен да преплува сам. И скочил. Плувал, плувал, борел се с водната стихия, но реката го отнасяла надолу и той не успявал да достигне до другия бряг. Започнал да се изморява. Тогава чул глас:
– Отпусни се! Не се бори с водата! – момъкът послушал и се отпуснал. Тогава водата сама го понесла и скоро го изхвърлила на брега. Той се изправил бавно и видял пред себе си лодкаря.
– Момче, водата е сила. Трябва да я познаваш, за да можеш да я използваш. Силата на мускулите не винаги помага.
Момъкът останал да живее при лодкаря, за да изучи силата на водата. Научил се да познава дъждовете, да слуша песента на реката, да открива извори. Видял как водата напоява растенията, как се пречиства през почвата, как се изпарява през топлите дни и се понася нагоре към небето. Когато научил достатъчно, лодкарят го изпратил да продължи своето пътуване. Той тръгнал, вървял по пътя, мислел си за принцесата и му ставало топло в гърдите.
Тогава видял в небето голям кафяв орел, който се носел леко, без да помръдва крилата си, а на гърба му стояла жена. Момъкът се затичал след орела. Цял ден тичал. А орелът продължавал да се рее във въздуха. Изведнъж се спуснал и кацнал на скала близо до момъка. Жената слязла от гърба му и дошла при него.
– Ти си много упорит. Цял ден те наблюдавам. С какво мога да ти помогна?
Момъкът разказал своята история и накрая казал:
– Моля те, научи ме как да използвам твоята сила!
– Моята сила идва от въздуха. Първо трябва да се научиш как да дишаш.
И момъкът останал. Всяка сутрин и вечер правели заедно дихателни упражнения. През деня изучавал ветровете и облаците. Разпознавал северните, южните ветрове, мокрите и сухите, силните и слаби повеи, морските и земните ветрове. Една сутрин жената му пожелала успех, той се качил на гърба на орела и заедно полетели високо, високо над облаците. После орелът рязко се спуснал надолу и кацнал на една висока планина. Момъкът слязъл, благодарил му и птицата отлетяла.
Опитал се да намери как да продължи пътя си. Тогава отнякъде се появило джудже.
– Момче, ако приемеш да ми служиш, ще ти покажа пътя през планината.
Момъкът се съгласил, джуджето му подало една кирка и го повело. Но не тръгнали надолу, а направо влезли вътре в скалите. Джуджето отлично познавало кои скали колко са твърди. Знаело точно къде да удари и колко силно. Копаели канали, друг път се провирали през дупки. Джуджето давало задачи на момъка и го оставяло сам да се справи. Постепенно го учело къде да удря, колко силно, по какво се различават скалите, как да открива скъпоценни камъни. Имало червени, зелени, виолетови, малки и големи.
– Колко са красиви! – зарадвал се момъкът. – Ще мога да направя подарък на принцесата – най-красивия камък.
– Не бързай толкова! – усмихнало се джуджето. – Всеки камък притежава различна сила. Силата на огъна и на планината са ги създали. Трябва добре да прецениш какво да подариш на принцесата.
Момъкът продължавал да изучава скалите. Вече можел в тъмното, само като докосне с ръка скалата, да разбере каква е. Един ден стигнали до огромна зала в голяма пещера. Джуджето му казало:
– Тук се разделяме. Ти научи всичко необходимо. Сега остава сам да намериш пътя за дома. Можеш да вземеш колкото и каквито искаш от скъпоценните камъни, които откри – и изведнъж изчезнало.
Тръгнал момъкът смело напред. Спомнил си отново за принцесата, спомнил си и задачата на царя и се замислил. Дали е открил всички извори на сила? Спрял да си почине малко под едно черешово дърво, извадил флейтата си и започнал да свири. Както си свирел, по пътя пред него минала голяма група от хора. Всички били много усмихнати, весели и щастливи. Те съпровождали един принц, който отивал да се жени. Принцът чул музиката и се спрял край момъка. Излязъл от своята карета, седнал до него и се заслушал. После се разговорили и той му обяснил:
– Отивам да искам ръката на дъщерята на краля от съседното кралство. Аз не съм много богат, моето кралство е малко, но имам много приятели. С тях животът е по-добър. Винаги може да поговориш с някого, да те изслуша, да се посмеете, да ти помогне, ако има нужда. Никога не си сам. С тях споделям всичко – и хубавото, и лошото. Те са моето богатство и сила. И затова отиваме заедно да искаме ръката на моята любима. Искам да види моето богатство. И тя ще живее с нас и смятам, че това е важно. Благодаря ти за музиката!
Всеки поел по пътя си.Сега вече момъкът не знаел какво да прави. Той нямал приятели. Докато изпълнявал задачата на царя, нямал време за веселби. Помагал по пътя си на нуждаещите се, но с никого не станал приятел, защото просто нямал време. Вървял и мислел. Когато стигнал царския дворец, вратите се отворили и той влязъл. Царят се показал на балкона:
– Поздравявам всички приятели – казал той, – които са заедно с този момък, с добре дошли! Бъдете наши гости. Нагостете ги, а след малко ще сляза при вас, за да разбера дали е изпълнил поставената задача.
Момъкът се огледал много изненадан. Зад него стояли старецът, езерното момиче, джуджето, жената, която летяла с орела, готвачът, всички хора, на които бил помогнал и от които бил учил. Дори принцът с неговите приятели бил там. Всички го гледали и му се усмихвали. Той се зарадвал, прегърнал всеки от тях и им благодарил, че са дошли с него.
– Нека проверим дали си изпълнил поставената от мен задача – прозвучал строго гласът на царя. Той бил слязъл при момъка заедно с принцесата и царските съветници. – Стана ли най-силният човек?
– Нека хората да преценят, Ваше величество – отговорил момъкът. Помълчал малко и после добавил: – Разбрах, че всичко около нас е живо и пълно с живот и сила. Човек може да взема сила от всичко – от храната, от звездите, от въздуха, от камъните, от водата, от хората, от децата и от старците, от приятелите и непознатите, от трудностите и от радостите, от красивото. Но най-голяма сила според мен е силата на любовта. Любовта ми към принцесата ме водеше и топлеше през цялото време. Любовта ми към принцесата ми помогна да обикна всички, които срещнах по пътя си. Така можах да ги опозная и да науча всичко, което те ми показваха. Сега съм много богат и силен.
Царят станал и прегърнал момъка.
– Радвам се, че успя! Разбрал си най-важното. Сега мога да ти поверя дъщеря си и царството.
Приказката е част от сборника „Приказки от Слънчевия лъч“ . Предлагаме Ви още идеи и материали за придобиване на Сила.